Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
Насочи кобилата на запад и я пришпори в бърз галоп. Прохладата
между дърветата щеше да прочисти главата му. Не беше победен.
Още не.
****
Още с влизането на пира на Великия княз го посрещна воня на
медовина, кучета, прах и хора. Ивановите боярини бяха едри мъже, свикнали с битките и с живота в ледената земя. Непознатият не
можеше да се мери по ръст дори с най-дребните от тях. Мнозина
проточиха врат, за да го огледат, когато се вмъкна в залата. Но никой, дори най-смелите - или най-пияните, - не пожела да срещне погледа му
или да го предизвика. Странникът се настани на главната маса и отпи
необезпокояван от медовината. Сребърната бродерия на кафтана му
блестеше на светлината на факлите. Една от придворните дами на
княгинята седна до него и го загледа втренчено през дългите си мигли.
Иван беше приел даровете на странника с присвити очи и му бе
предложил гостоприемството на своята зала. Великите пости
наближаваха и пирът беше шумен.
Но... тук всичко е еднакво, помисли си непознатият. Всички тези неясни,
оживени пица.
Докато седеше сред глъчката и вонята за пръв път почувства ако не
отчаяние, то поне началото на някакво примирение.
Точно тогава в залата влезе един мъж с две пораснали момчета.
Тримата заеха местата си на главната маса. По-възрастният беше доста
обикновен, носеше дрехи с добро качество. По-големият му син
вървеше наперено, а по-малкият стъпваше леко, със спокоен и
сериозен поглед. Изглеждаше съвсем обикновен.
И все пак...
Странникът отмести очи. С тримата влезе и накъсаният полъх на
вятър, дошъл от севера. За времето между два полъха вятърът му
разказа история, която беше едновременно за живот и смърт, за дете, родено в края на годината. След това, като по-слабо ехо, непознатият
чу грохот и тътен като от вълна, сгромолясваща се върху скала. За един
много кратък миг в смрадливата зала той усети мириса на слънце, сол
и мокър камък.
- Кръвта вода не става, братко - прошепна той. - Тя е жива и аз не
съм сгрешил.
На лицето му беше изписан триумф. Върна се на масата (макар
всъщност изобщо да не беше помръднал) и се усмихна с внезапно
възхищение на жената до себе си.
Пьотър почти беше забравил за странника на пазара. Но когато
същата вечер седна на масата на Великия княз, бързо си спомни за
него, защото непознатият седеше между боярините, go една om придворните дами на княгинята. Тя гледаше нагоре към него и
гримираните й клепачи пърхаха като наранени птици.
Пьотър, Саша и Коля се озоваха седнали от лявата страна на
придворната дама. Макар че Коля ухажваше точно нея, тя му хвърли
само бегъл поглед. Разгневен, младият мъж пренебрегна храната и
вместо това гледаше кръвнишки (на което тя не обърна никакво
внимание), опипваше ножа на колана си (на това също) и хвалеше
патетично на брат си хубостите на някаква дъщеря на търговец (което
изпадналата сякаш в транс придворна дама изобщо не чу). Саша си
придаде възможно най-безизразен вид, сякаш като се преструваше на
глух, това щеше да спре неблагочестивия разказ.
Зад тях се чу покашляне. Пьотър отмести поглед от тази интересна
сцена, за да открие, че до лакътя му е застанал слуга.
- Великият княз иска да говори с вас.
Пьотър се намръщи и кимна. От онази първа нощ почти не беше
виждал някогашния си шурей. Беше разговарял с безброй дворяни, бе
раздавал щедро подкупи и в замяна на това беше получил уверения, че
- стига да си плати данъка - бирниците няма да го безпокоят. Освен
това беше доста напреднал в преговорите за ръката на една скромна, добра женица, която щеше да се грижи за домакинството му и да бъде
майка на децата му. Всичко вървеше по план. Така че какво би могъл
да иска князът?
Пьотър мина покрай масата и зърна блясъка на светлината от огъня, отразен от зъбите на кучетата в краката на Иван. Без да се бави, князът
веднага мина по същество към въпроса:
- Младият ми племенник, Владимир Андреевич от Серпухов, желае да
вземе дъщеря ти за жена - рече той.
Ако князът го беше информирал, че племенникът му желае да стане
менестрел и да се скита по улиците, свирейки на гусла, Пьотър
нямаше да се изненада чак толкова. Очите му се стрелнаха настрани
към въпросния княз, който седеше и пиеше няколко места по-нататък