Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
дойдохте при мен, Иван Иванович?
- Ана - кратко отвърна Иван.
- Влошава ли се? - намръщи се митрополитът.
- Не, но никога няма да се оправи. Вече е твърде стара, за да се
промъква из двореца и да плаши хората.
Ана Ивановна беше единственото дете от първия брак на Иван.
Майката на момичето беше мъртва, а мащехата й я мразеше. Когато
минеше покрай тях, хората шепнеха и се прекръстваха.
- Има достатъчно манастири - отвърна Алексей. - Може лесно да се
уреди.
- Манастирът не трябва да е в Москва - предупреди го Иван. - Жена ми
няма да позволи това. Тя казва, че ако момичето остане някъде
наблизо, това ще подтикне хората да говорят. Лудостта е нещо
срамно за рода на една княгиня. Тя трябва да бъде пратена някъде
далеч.
- Ще уредя това, ако желаете - уморено каза Алексей. Вече беше
уредил много неща за този княз. - Тя може да отиде на Юг. Ако дадем
на някоя игуменка достатъчно злато, ще отведе Ана и ще скрие
потеклото й.
- Моите благодарности, отче - рече Иван и си наля вино.
- Мисля обаче, че имате по-голям проблем - добави Алексей.
- Имам множество проблеми - увери го Великият княз и глътна виното, после избърса уста с опакото на ръката си. - Кой по-точно имате
предвид?
Митрополитът посочи с брадичка към вратата, през която бяха
излезли двамата князе.
- Младият Владимир Андреевич - отвърна. - Князът на Серпухов.
Семейството му иска да го ожени.
Иван не се впечатли особено:
- Има достатъчно време, все пак е само на тринайсет.
- Намислили са да го оженят за княгинята на Литва - поклати глава
Алексей, - втората дъщеря на херцога. Не забравяйте, че Владимир е
също и внук на Иван Калита и е по-възрастен от вашия Дмитрий. Ако
го оженят добре, когато порасне, той ще има по-голямо право да
предяви претенции върху Москва от вашия собствен син, в случай че
умрете преждевременно.
- Няма да посмеят - Иван пребледня от гняв. - Аз съм Великият княз, а
Дмитрий е мой син.
- И какво от това? - спокойно отвърна Алексей. - Ханът взема под
внимание претенциите на князете само когато съвпадат с неговите
интереси. Правата ще получи най-силният княз - така Ордата
гарантира мира на териториите си.
Иван се замисли:
- Тогава какво ще правим?
- Погрижете се Владимир да се ожени за друга жена - веднага отвърна
Алексей. - Не княгиня, а някоя с ниско потекло, което да изглежда
като обида. Ако е красива, момчето е достатъчно младо, за да го
преглътне.
Иван се замисли, докато отпиваше от виното и си хапеше пръстите.
- Пьотър Владимирович е владетел на богати земи - най- сетне каза
той. - Дъщеря му е моя племенница и ще има голяма зестра. Не може
да не стане красавица. Сестра ми беше много красива, а майка й
омагьоса баща ми и той се ожени за нея, макар тя да дойде в Москва
като просякиня.
Очите на Алексей проблеснаха. Той подръпна черната си брада.
- Да - съгласи се. - Чух, че Пьотър Владимирович е в Москва, за да
търси съпруга и за себе си.
- Тъй е - потвърди Иван. - Изненада всички. Минаха седем години, откакто умря сестра ми. Никой не мислеше, че той ще се ожени
повторно.
- Ами тогава - каза Алексей, - щом си търси съпруга, какво бихте
казали да му дадете дъщеря си?
Иван остави чашата си с известна изненада.
- Ана ще бъде добре скрита в северните гори - продължи Алексей. - А
и дали тогава Владимир Андреевич ще се осмели да откаже
дъщерята на Пьотър? Едно момиче, което е свързано толкова отблизо
с трона? Това би било обида за вас.
- Ана много иска да отиде в манастир - намръщи се Иван.
- И какво от това? - сви рамене Алексей. - Пьотър Владимирович не е
жесток човек. Тя ще бъде достатъчно щастлива. Помислете за сина
си, Иван Иванович.
Един демон седеше в ъгъла и шиеше и тя беше единствената, която
го видя. Ана Ивановна стисна здраво кръста между гърдите си.
Затвори очи и прошепна:
- Махни се, махни се, моля те, махни се.
Отвори очи. Демонът беше все още там, но сега две от жените се
бяха вторачили в нея. Всички останали гледаха с престорен интерес
към ръкоделието в ръцете си. Ана опита да не позволи на очите си да
се стрелнат към ъгъла, но не можа да се сдържи. Демонът седеше на
стола, без да й обръща внимание. Ана потрепери. Тежката ленена риза
лежеше в скута й като нещо мъртво. Тя бръкна в лъскавите й гънки, за
да прикрие треперенето си.
Една слугиня се вмъкна в стаята. Ана побърза да вземе иглата и се