Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
бръчки като стиснат юмрук, когато тя остарееше. Ана носеше кръст, който опипваше постоянно, и държеше очите си сведени дори когато
Пьотър искаше да я погледне в лицето. Колкото и да опитваше, не
можа да открие нещо фрапиращо не наред, може би с изключение на
наченките на раздразнителност. Със сигурност не изглеждаше пияна, нито прокажена, нито пък луда. Може би момичето беше просто
срамежливо и затворено. Може би князът наистина му беше
предложил този брак като знак на благосклонност.
Пьотър докосна прелестните очертания на устните на своята булка и
му се прииска да може да повярва в случващото се.
След сватбата пируваха в залата на баща й. Масата стенеше под
тежестта на риба, хляб, пирог и различни видове сирене. Мъжете на
Пьотър крещяха, пееха и пиеха за негово здраве. Великият княз и
семейството му се усмихваха повече или по-малко искрено и им
пожелаха да имат много деца. Коля и Саша не говореха много и
гледаха с известно възмущение новата си мащеха и братовчедка, която
беше съвсем малко по-голяма от тях.
Пьотър наливаше на съпругата си медовина и се опитваше да я
накара да се отпусне. Правеше всичко възможно да не мисли за
Марина, която беше на шестнайсет, когато двамата се венчаха, и която
го беше гледала право в очите, докато изричаше обета си, и се смееше, пееше и се хранеше с удоволствие по време на своето сватбено
пиршество, като му хвърляше коси погледи, сякаш го предизвикваше
да я уплаши. Пьотър я беше отнесъл в леглото почти полудял от
желание и я бе целувал, докато предизвикателността й не се беше
превърнала в страст. На следващата сутрин бяха станали, опиянени и
прималели от споделената наслада. Но това създание не изглеждаше
способно на неподчинение, може би дори и на страст. Тя беше
оклюмала под украсата си за глава, отговаряше на въпросите му
едносрично и чупеше малки парченца хляб с пръстите си. Накрая
Пьотър се обърна встрани от нея, въздъхна и остави мислите си да
препускат по виещия се през тъмната зимна гора път, към снеговете на
Лесная Земля и простия живот, изпълнен с лов и поправки на разни
неща, далеч от този град на усмихващи се врагове и язвителни услуги.
Шест седмици по-късно Пьотър и неговата свита се приготвяха да
си тръгват. Дните се удължаваха и снегът в столицата беше започнал
да омеква. Пьотър и синовете му погледнаха снега и ускориха
приготовленията си. Ако ледът изтънееше, преди да са пресекли
Волга, щеше да им се наложи да заменят шейните с каруци и да чакат
цяла вечност, преди реката да може да бъде пресечена със сал.
Пьотър се тревожеше за земите си и беше нетърпелив да се върне
към лова и стопанството си. А и си помисли разсеяно, че чистият
северен въздух може да подейства успокояващо на страховете на
съпругата му, каквито и да бяха те. Макар и винаги тиха и
изпълнителна, Ана не спираше да се оглежда с широко отворени очи и
да опипва кръста между гърдите си. Понякога започваше да мърмори
смущаващо на някой празен ъгъл. Пьотър я беше отвеждал в леглото
всяка нощ след сватбата им. Вярно, че го правеше по-скоро по
задължение, отколкото за удоволствие, но тя все още не го бе
погледнала в очите. Чуваше я да плаче, когато мислеше, че той спи.
Числеността на групата се беше увеличила чувствително, след като
към нея се добавиха вещите и кортежът на Ана Ивановна. Шейните им
изпълваха двора, а мнозина от слугите държаха поводите на товарни
коне. И двамата синове на Пьотър бяха яхнали конете си. Кобилата на
Саша вдигна единия си крак, после другия, след което разтърси
тъмната си глава. Конят на Коля стоеше спокойно, а самият Коля се
беше привел върху седлото, присвил кръвясалите си очи срещу
сутрешното слънце. Той беше постигнал голям успех сред
бояринските синове в Москва. Беше победил всички в борбата и
мнозина от тях - в стрелбата с лък. Беше се надпивал с почти всички, докато не паднеха под масата, и бе флиртувал с множество от
придворните дами. Накратко, беше се забавлявал и перспективата за
дълго пътуване, което беше свързано само с тежка работа, не му се
нравеше.
От своя страна Пьотър беше доволен от експедицията им. Олга бе
сгодена за мъж - е, добре, момче - с далеч по-високо обществено
положение, отколкото се беше надявал. Той самият се беше оженил