Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
изненада, когато износените обувки от лико спряха пред нея.
- Ана Ивановна, баща ви ви повика.
Ана се ококори. Баща й не я беше викал от почти цяла година.
Остана седнала на мястото си за момент, после скочи на крака. Бързо
смени обикновения си сарафан с друг в пурпур и охра и го навлече
върху мръсната си кожа, опитвайки се да не обръща внимание на
вонята на дългата си кестенява плитка.
Руснаците обичаха да са чисти. През зимата рядко минаваше
седмица, без природените й сестри да не посетят баните, но там
имаше един дебел дявол, който им се хилеше през парата. Ана опита
да им го покаже, но сестрите й не видяха нищо. В началото го
отдадоха на въображението й, после на глупостта й, а накрая просто й
хвърляха коси погледи, без да казват нищо.
Така Ана се беше научила да не споменава за очите в банята точно
както и никога не споменаваше за плешивото създание, което шиеше в
ъгъла. Но тя самата го поглеждаше понякога - не можеше да се сдържи
и никога не ходеше в банята, освен ако мащехата й не я завлечеше
принудително или не я накараше да отиде от срам.
Ана разплете и сплете отново мазната си коса и докосна кръста
върху гърдите си. Беше най-набожната от всичките сестри. Всеки го
казваше. Онова, което не знаеха, бе, че в църквата бяха само неземните
лица на иконите. Там не я преследваха демони и тя би живяла там, ако
можеше, защитена от тамяна и изрисуваните очи наоколо.
Печката в стаята на мащехата й беше гореща и Великият княз
стоеше до нея и се потеше в зимната си премяна. На лицето му беше
изписано обичайното му саркастично изражение, макар че очите му
проблясваха. Съпругата му седеше край огъня и тънката й плитка
висеше изпод високия накит върху главата й. Иглите й лежаха
забравени в скута. Ана спря на няколко крачки и склони глава.
Двамата съпрузи я гледаха мълчаливо. Накрая баща й заговори на
мащехата й.
- За бога, жено! - раздразнено викна той. - Не можеш ли да накараш
момичето да се изкъпе? Изглежда сякаш живее със свинете.
- Това няма значение - отвърна майка й, - ако вече е обещана.
Ана беше свела поглед към върховете на обувките си като
благовъзпитана девица, но сега рязко изправи глава.
- Обещана? - прошепна и се прокле, задето гласът й прозвуча високо и
пискливо.
- Ще се омъжиш - обясни баща й. - За Пьотър Владимирович - един от
онези северни боярини. Той е богат човек и ще бъде добър с теб.
- Да се омъжа? Но аз мислех... надявах се... имах намерение да отида в
манастир. Бих искала... Бих се молила за душата ви, татко. Искам
това повече от всичко друго. - Ана закърши ръце.
- Глупости - рязко отсече Иван. - Ще ти хареса да имаш синове, а
Пьотър Владимирович е добър човек. Манастирът е студено място за
едно момиче.
Студено? Не, манастирът е безопасен. Безопасна и благословена
почивка от лудостта й. Откакто се помнеше, Ана винаги бе искала да
положи обет. Сега пребледня от ужас. Хвърли се напред и се вкопчи в
краката на баща си.
- Не, татко! - изплака тя. - Не, моля ви! Не искам да се омъжвам.
Иван я подхвана без грубост и я изправи на крака.
- Достатъчно - нареди. - Вече взех решение и то е за добро. Разбира се, ще получиш добра зестра и ще ми родиш здрави внуци.
Ана беше дребна и мършава и изражението на мащехата й показа, че
изпитва дълбоки съмнения по този въпрос.
- Но... моля ви - прошепна Ана. - Как изглежда той?
- Попитай слугините си - снизходително отвърна Иван. - Сигурен съм, че ще ти разкажат слуховете. Жено, погрижи се нещата й да се
сложат в ред и за бога, изкъпете я преди сватбата!
След като я отпратиха, Ана с тежка стъпка се върна към
ръкоделието, като преглъщаше риданията си. Да се омъжи! Не да се
уедини, а да стане господарката на владението на някакъв
благородник. Нямаше да е в манастира в безопасност, а щеше да живее
като свиня за разплод на някакъв съпруг. А северните бояри са
похотливи мъже, за тях слугините разказваха, че се обличат в кожи и
имат рояци деца. Груби са и войнствени, и - твърдяха някои -
отхвърлят Господа, боготворейки дявола.
Трепереща, Ана свали сарафана през главата си. Ако греховното й
въображение призоваваше демони в относителното спокойствие на
Москва, какво ли щеше да е, когато се окаже сама в имението на
някакъв див господар? Жените казваха, че северните гори са
обитавани от духове и зимата продължава осем от дванайсетте месеца.