От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Боар остана с мъка в душата. Не бе успял да помогне на Кадор. Все някога той трябваше да преодолее страха си да се срещне с второто си Аз. Какво беше това? Страх от любовта или страх от провала, ако не успее да запази дистанция от него?
Почувства се самотен. Изведнъж осъзна, че желае Кадор да плаче отново на рамото му. И да почувства копринената му коса между пръстите си. Засмя се тъжно. Какво наистина знаеха за себе си?
В централата Аниор, Нериф и Гивок, оградени от стени, се бяха събрали да обмислят възможността да изпратят пророк на аританите. След като Аниор премести гората си в близост до селото в подножието на вулкана, някой трябваше да обясни странното събитие на жителите му и да даде правилна насока на новата религия. Досега аританите обожаваха красивата природа край себе си. Кланяха се на вековните дървета и острите канари, на бистрите поточета и дълбоките вирове. Чувстваха се като едно цяло със заобикалящия ги свят и се кланяха пред духа като такъв независимо в каква форма пребиваваше. Всичко беше като тях и те бяха като всичко.
За да постигне някакъв „възпитателен“ ефект, Аниор реши да въведе понятието за силата, която стоеше над тях и имаше власт да управлява съдбите им.
— Разбрахме се, че аз ще се премествам от време на време в гората си — каза Аниор в заключение. — И без това не бих могъл съвсем да я изоставя. Така пророкът ще ме забележи в нея и ще я определи за моя собственост. Сигурно ще представлявам за аританите доста неприятна гледка и те ще се страхуват от мен. Вече свързаха гората с опустошителното изригване на вулкана. Така че и мен ще ме свържат с него.
— Вместо бог им приготвяме черен демон — засмя се Гивок. — Не ти ли е жал, че ще те намразят?
— Надявам се да го преживея. Бих предпочел да ме обичат. Но за това е още рано — отговори Аниор усмихнат.
— Остава да намерим някого, който ще играе ролята на пророка — обади се Нериф. — Най-добре ще бъде да е някой от астралния свят, който ще се роди на планетата. Не бих разчитал на хората. Могат и да не изтълкуват видяното правилно.
— Ще трябва да се прероди няколко пъти — добави Аниор замислен. — Не искам един-единствен човек да се превърне в богоизбраник. Посланието трябва да се внедри постепенно, на малки порции, но в достатъчно къс период. Не повече от двеста-триста аритански години.
— Горкият! — извика Гивок. — Не бих искал да бъда на негово място. Да се мъчи триста години във физическия свят!
— Не е толкова страшно — засмя се Аниор. — Освен това той ще се връща между отделните прераждания тук. Но докато е на Аритан, той не трябва да знае откъде произхожда. Искам всичко да изглежда съвсем естествено.
Уточниха на какви критерии би трябвало да отговаря пророкът. Аниор и Гивок се разбраха как да изградят матрицата за него. Щеше да бъде мъж, немного силен физически, но със силен дух. С по-чувствителни сетива, склонност към съзерцание, дар слово и хипнотично въздействие. Накрая остана да намерят подходящ диабо или рутез за тази мисия.
— Искам аз да отида — каза Нериф твърдо.
Аниор само го погледна изпитателно, а Гивок се развика:
— Глупости, Нериф! Ти ни трябваш тук. Няма защо да се нагърбваш с тази работа. Всеки друг може да я свърши.
— Всеки няма да може — отговори Нериф. — А аз и без това отдавна исках да поживея малко във физическия свят. Така ще мога да го свързвам с работата ни.
Аниор ги прекъсна:
— Ще говорим по-късно за това. Гивок, засега приготви матрицата и ми я покажи после.
След това се обърна към Нериф и каза тихо:
— Искам да говоря с теб.
Те се преместиха в зоната за размисъл и си затвориха лично пространство. Не бяха говорили за това, което се бе случило между тях. Аниор се правеше, че е забравил за него, а Нериф го отбягваше. Стараеха се събитието да не повлияе на отношенията им по време на работа. Но напрежението помежду им не намаляваше.
Нериф чакаше спокоен, а Аниор се разхождаше нервно напред-назад. Накрая проговори:
— Гивок е прав. Трябваш ни тук. Не е нужно да правиш тази жертва.
— Това не е жертва — отвърна Нериф, — аз наистина желая да живея на Аритан. Още тогава, когато опитахме да прогоним Тимон от планетата, ми хареса да бъда във физическо тяло и да усещам Аритан по този начин. Моля те да ме пуснеш.
Аниор спря пред него и го погледна в очите.
— Хайде, не говори глупости, Нериф. Знам защо го правиш. Искаш да избягаш от проблемите си. А не е нужно. Аз не ти се сърдя.
— Стига си се правил на великодушен! — извика Нериф ядосан. — Не ме интересува дали ми прощаваш или не. Аз трябва да изкупя сам вината си.