Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Ендрю, новите роботи не могат дори да се сравняват с тебе — убеждаваше го той. — Всъщност новите роботи са презрени елементарни същества. Фирмата се научи как да прави схемите по-прецизно, по-ограничено, по-задълбочено, но това развитие е като нож с две остриета. Новите роботи не мърдат от мястото си. Нямат никаква умствена подвижност. Те просто правят това, за което са проектирани и нищо повече. Ти ми харесваш повече, Ендрю.
— Благодаря ви, Сър.
— Фирмата ще ти каже, че роботите от новото поколение са надеждни деветдесет и девет процента и девет десети, а може тази година да претендират и за сто процента. Е, радвам се за тях. Но робот като тебе, Ендрю, притежава сто и два процента. Може би сто и десет. А онези в „Ю Ес Роботс“ точно това не искат. Те се стремят към съвършенството и предполагам, че са постигнали целта си, поне според тяхната идея за съвършенство. Идеалният слуга. Безупречно функциониращият механичен човек. Но съвършенството може да се превърне в ужасно ограничение, Ендрю. Съгласен ли си? То създава бездушен автомат, неспособен да надхвърли представите на своите създатели за наложените му граници. За разлика от тебе, Ендрю. Ти не си без душа, всички вече го виждаме. А като говорим за граници…
— Аз имам напълно определени ограничения, Сър.
— Разбира се, че имаш. Но не говоря за това и ти също го знаеш, по дяволите! Ти си художник, Ендрю, художник на дърворезбата и щом си художник, значи някъде из твоите позитронни схеми имаш душа. Не ме питай как се е озовала там. Нито аз, нито хората, които те направиха, знаем. Но тя си е там. Тя те подтиква да създаваш чудесните предмети. Защото твоите схеми са от старомодния обобщен тип. Отречения обобщен тип. И точно заради тебе, Ендрю, схемите от този тип вече не се използват. Ясно ли ти е?
— Да, Сър. Мисля, че ми е ясно.
— Защото позволих на Мъруин Мански да дойде и добре да те огледа. Убеден съм, че той и Смит са заповядали всички генерализирани схеми да бъдат изхвърлени от производство, и то още щом са се върнали у дома. Видяха какво представляваш и сигурно са се почувствали силно застрашени. Уплашиха се от непредсказуемото.
— Уплашиха ли се, Сър? Но как бих могъл аз да уплаша някого?
— Поне Мански се страхуваше, това го знам. Ендрю. Ти го хвърли в ужас. Видях как му трепереше ръката, когато подаваше онзи плакет на Смит. Мански въобще не очакваше да открие артистични наклонности у един робот NDR. Обзалагам се, че той е бил убеден, че подобно нещо е невъзможно. А ти стоиш насреща му и той вижда твоите шедьоври. Знаеш ли колко често ми се обажда през следващите пет години и се опитваше да ме предизвика да те върна в завода и да те изследва? Девет пъти! Девет! Всеки път му отказвах. А когато ти наистина отиваше в завода за обновяване, подсигурих се, като през главата на Мански се свързвах със Смит или с Джими Робъртсън, или с някой друг от големите клечки там и получих желязна гаранция, че Мански няма да се добере до твоите схеми. Винаги се тревожех обаче да не го направи зад гърба ми. Е, Мански вече се пенсионира, а и те не произвеждат повече роботи със схеми като твоите, затова предполагам, че най-после ще ни оставят на мира.
По това време Сър се бе отказал от мястото си в Законодателното събрание. През изминалите години ту започваха, ту заглъхваха разговорите да се кандидатира за Регионален координатор, но все не улучваше подходящия момент. Настояха да остане още един мандат в Законодателното събрание, за да прокара някои допълнения към законите, а междувременно избраха нов Координатор — в началото обявиха, че е преходна фигура, само да движи въпросите, докато Сър поеме поста.
Но този, замислен като „временен“ човек, се оказа енергичен и силен Координатор, остана още един мандат, после още един, Сър започна да се уморява от работата си в служба на обществото и загуби интерес към изборите. (А може би призна пред себе си, че хората вече биха предпочели по-млад кандидат за поста.)
Изминалите години промениха Сър в най-различни посоки, не само отнеха огъня и убеждението му, водили го към успеха, когато беше още млад и зелен законодател. Косата му се разреди и посивя, лицето му повехна, а суровите пронизващи очи вече не виждаха толкова ясно. Даже знаменитите мустаци не стърчаха сега толкова предизвикателно. Ендрю пък изглеждаше много по-добре, отколкото при първото си появяване пред семейството — всъщност беше доста красив, поне според критериите за роботите.
Времето донесе и други промени в дома на Мартинови.
Мадам реши, че след трийсетина години като мисис Джералд Мартин, може да открие по-задоволителна роля в живота от съпруга на изтъкнат член на Законодателното събрание. Бе изпълнявала задълженията си като мисис Джералд Мартин вярно и без оплаквания, при това се справи много добре, но се бе преситила.