Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Зевс и Прометей споделят много общи черти по отношение на ума и интелигентността си. И двамата се характеризират с тънък, изобретателен ум, с онова качество, което Атина ще представлява сред боговете, а Одисей въплъщава сред хората, хитроумието. Хитроумникът успява да се измъкне невредим дори в случаите, когато положението изглежда съвсем безнадеждно, да намери изход там, където всеки отвор е запушен, и за да преуспее в намеренията си не се колебае да лъже, да крои клопки, за да залови противника си, и използва всички мислими хитрини. Такъв е Зевс, такъв е и Прометей. Това свойство им е общо. Същевременно между тях има безкрайно разстояние. Зевс е цар, господар, събрал всичката власт в ръцете си. По тази линия Прометей изобщо не може да си съперничи с него. Титаните са били съперници на олимпийците, а Кронос е бил съперник на Зевс, понеже искал да остане господар, когато Зевс имал намерение да му заеме мястото. А на Прометей никога не му идва на ум да стане цар, в нито един момент той не се надпреварва със Зевс в това отношение. В света, който Зевс е създал, този свят на разпределение, този йерархичен свят, подреден по етажи, разлики в статута и почестите — Прометей е част от този свят, но заема в него едно трудно за определяне място. Още повече, че Зевс ще го осъди, ще го окове, а после ще го освободи и ще се помири с него, което показва в личната му съдба едно махалообразно колебание между враждебност и съгласие. С две думи можем да кажем, че Прометей изразява в този подреден свят вътрешното несъгласие. Той не иска да заема мястото на Зевс, но в порядъка, който последният е установил, той е самотният гласец на протеста, нещо като май 1968 на Олимп, вътре в лоното на божествения свят.
Прометей има съзаклятнически, родствени отношения с хората. Статутът му се доближава до този на хората, защото и те са двойствени същества, притежаващи някаква божествена страна — отначало те споделят живота си с боговете — и същевременно и някаква животинска, зверска страна. Следователно у хората, както у Прометей, има противоречиви аспекти.
Партия шах
Да разгледаме сцената. Боговете и хората са се събрали както обикновено. Зевс е там на председателското място и кара Прометей да разпредели угощението. Как ще постъпи последният? Той довежда един грамаден хубав бик, заколва го и го нарязва на парчета. Разделя говеждото месо тъкмо на две части. Всяка една от тези порции, във вида, в който я е приготвил Прометей, ще изрази разликата в статута на боговете и хората. Тъй да се каже, по линията на разреза се очертава това, което разделя хората и боговете.
Как действа Прометей? Както се прави при обичайното гръцко жертвоприношение: животното се коли, после се одира, после започва рязането. В частност първото действие е оголването на дългите кости на предните и задни крака, т.нар. ostea leuka (бели кости), които се обрязват отвсякъде, за да не остане по тях никакво месо. След като свършва тази работа, Прометей събира всичките бели кости на добичето. Той прави от тях едната порция и я обвива с тънък слой апетитна бяла тлъстина. След това приготвя втория дял. В него Прометей слага всичките krea, меса, всичко, което става за ядене. Тези вкусни части на животното са обвити в кожата му. Този пакет, включващ всичко годно за ядене, на свой ред е пъхнат в gaster на животното, стомаха, лигавото, грозно и непривлекателно шкембе на бика.
Така се поднасят тези порции: от една страна апетитната бяла тлъстинка, в която има само бели голи кости, и от друга противен стомах, в който се намира всичко годно за ядене. Прометей представя тези два пакета на трапезата пред Зевс. Изборът на последния ще очертае границата между хора и богове. Зевс поглежда порциите и казва: „Ах, Прометее, колко си хитър и коварен, ти си направил много неравна подялба.“ Прометей го гледа с лукава усмивчица. Разбира се, Зевс е видял предварително измамата, но приема правилата на играта. Предлагат му да избира пръв, той приема. С много доволен вид той взема по-хубавия дял, пакета със съблазнителна бяла тлъстина. Всички го гледат; той разтваря пакета и намира напълно оголените бели кости. Тогава Зевс се разгневява ужасно срещу онзи, който се е опитал да го измами.
Ето как завършва първото действие на този разказ, който се състои поне от три действия. В заключение на този първи епизод е определен начинът, по който хората влизат в общуване с боговете чрез жертвоприношение, подобно на онова, което е извършил Прометей, разделяйки говедото. На олтара, вън от храма, се горят благовония, изпускащи уханен дим, после там се поставят белите кости. Делът на боговете са тези бели кости, покрити с бяла тлъстина, издигащи се към небето под формата на дим. А хората получават останалата част от жертвеното животно, която изяждат печена или варена. На дълги железни или бронзови шишове те нанизват парчета месо, в частност черния дроб и други приятни части, които ще опекат направо на огъня. Други парчета пък се пускат да се варят в големи котли. Да опекат едни части и да сварят други — така хората трябва да ядат месото на жертвените животни и да изпратят на боговете техния дял, сиреч ароматния дим.