Нощем с белите коне

— Аз съм, мила майко.

— Това ли е истината, чеденце? Което Донка ми каза?

— Да, мила майко! — отвърна с нетрепкащ ясен глас момичето.

— Откъде се обаждате?

— От външен телефон… Тъкмо сега се прибираме.

— Добре, мойто момиче… Лека нощ.

— Лека нощ, мила майко.

Криста затвори слушалката и въздъхна.

— Сега цялата нощ ще бъда като отровена.

— Защо, не ти ли се ходеше? — запита Донка съчувствено.

— Ходеше ми се, разбира се! — каза момичето. Но не на тая цена.

В ресторанта имаше доста свободни места — и на верандата, и вътре. Но Донка внезапно се заинати — не, на верандата. И щом ще харчат толкова пари, нека поне ги харчат като хората.

Намериха си удобна маса, не много далече от прането, и се настаниха. И все пак двете момичета, като че ли изведнъж загубиха своята непринуденост, стояха на столовете си, изправени като кукли. Пианистът не се престараваше особено много, свиреше лениво някакви свои вариации на Гершуин и може би точно в това са състоеше успехът му.

— Слушайте — каза Кишо, — вместо да пием скъпи италиански боклуци, не е ли по-добре да си поръчаме вино.

Сашо го погледна колебливо, здравата го сърбяха ръцете тая вечер да похарчи някой и друг лев.

— Ами щом предпочитате… Бяло вино с лед и малко студено месо.

— Какво месо? Ние сме вечеряли.

— Хайде, не ставай простак. Ами като си вечерял, стой си у дома. Тук трябва да се поръча нещо.

Постигнаха компромис — поръчаха си бяло вино с луканка. Келнерът, опитен мустакат разбойник, им сервираше бързо и сръчно, като ги оглеждаше внимателно с тесните си татарски очи. В края на краищата понякога от такива ливади, с момичета при това, можеш да отмъкнеш повече, отколкото от някой стиснат посланик. Кишо моментално се залепи за чашата си.

— Добре е! — каза той. — Вие слушайте бате си Кишо и няма да се затриете на света.

Още след първите чашки разговорът изведнъж се оживи и потръгна. Веднага си поръчаха втора бутилка, сервитьорът я поднесе като на графове. Пръв се отвори Кишо и изведнъж се оказа, че бил женен някога и имал дъщеря в десети клас. А Сашо го мислеше за заклет ерген, така го знаеха всички.

— Дончето я познава! — заяви Кишо. — Кажи, Донче, каква е госпожица.

— И защо се разведе? — запита Сашо.

— Много хърках — отвърна сериозно Кишо.

И той разказа подробно как се бе случила тая работа. Живеели с жена си в малка таванска стаичка а Лозенец, тя им служела за спалня, за кухня, за всекидневна, за всичко. През деня нищо особено — живеели си като всички хора. Но адът започвал нощем, когато Кишо пускал в действие багерът. Хъркал така, че прогонил даже гълъбите от покрива. Жена му отначало само плачела, после се молила, накрая започнала да го бие и като нищо не помогнало, избягала при своите родители. Там детето се родило, без дори да му се обадят.

— И досега ли хъркаш? — запита Сашо.

— Като змей…

— Защо не си оперираш сливиците?… Може да е от тях.

— А защо да ги оперирам? — вдигна рамене Кишо. — Така поне съм напълно запазен от нови житейски, грешки.