Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Благодарение на съжалението и объркаността си, по-късно той се озовал в безизходно положение. Когато обаче той се върнал при Енту с чисто сърце и празен разум (ръце), той бил в състояние да получи Дхарма.
Какво е било това и как може да се постигне, можете да научите единствено сами, от личния си опит.
55. Глупакът Мучу
Когато Мучу, вървейки по едни път, срещнал един монах, той му викнал: „Уважаеми господине.“ Монахът се обърнал. „Глупак“. — казал Мучу и всеки си тръгнал по пътя.
Този виц бил записан от неколцина монаси и години по-късно бил подложен на критика от някой си Дзюту, който казал: „Глупавият Мучу не е прав. Нали монахът се е обърнал? Откъде накъде го е нарекъл глупак?“
По-късно Ютан, коментирайки тази критика, казал следното: „Глупавият Дзюту е грешал. Нали монахът се е обърнал? Защо човек да не го нарече глупак?“
Ньоген:
Общувайки помежду си, монасите в Китай се наричат „братко“. Не е важно какъв ще е поздравът, важно е да бъде в духа на Дзен и да си личи първичната природа на говорещия. Монасите не могат да си губят времето с ненужни комплименти.
Когато Мучу говорел, неговата мисъл била неговият глас и неговият глас бил неговата мисъл. Ако другият монах се е привързал към гласа, тогава той безспорно е глупак.
Дзюту показал, че Дзена на монаха се е проявил в действие, като е осъдил Мучу, но Ютан се е страхувал, че Дзюту може да заблуди останалите. Той великолепно изтрил неговите думи от паметта.
Важна черта на този коан е доверието към читателя. Той може да каже, че мълчанието е най-добрият отговор, но дори то може да се окаже най-нескопосания отговор на дзенски въпрос. Не е достатъчно човек да се възхищава на мълчанието, той трябва да живее с него. Ако той живее с него, няма да го познае.
Веднъж Карлайл казал: „Погледни шумното безумие на обкръжаващия ни свят: думи, лишени от смисъл, на безсмислени действия. Приятно е да се размишлява за Великата Империя на Мълчанието, която е по-високо от звездите и по-дълбоко от Царството на Смъртта. Само тя е велика, всичко останало е дребно“. Красиви думи, но те твърде много приказват, нарушавайки по този начин мълчанието.
Удзъ казва: „Когато срещате Майстор по Дзен на пътя, не можете да го заговорите и не можете да го посрещнете с мълчание. Какво трябва да се направи?“
Можете да посрещнете Мучу с мълчание, ако сте освободени от мълчанието. Ако имате Дзен, тогава когото и да срещнете, с когото и да се видите, той при всички обстоятелства ще стане ваш добър и благороден приятел.
56. Лиудзъ пред стената
Когато монасите идвали за инструкции по Дзен или с въпроси при Лиудзъ, той им обръщал гръб и гледал към стената. Нанчен, негов брат монах подложил на критика този метод: „На монасите казвам да се пренасят във времето, когато Буда още не е бил роден на света, но малцина все още разбират добре моя Дзен.
Простото седене с лице към стената няма да донесе полза на монасите“.
Дзен-монасите са странни хора. Ако единият казва бяло, другият ще каже черно. Целта им е да покажат безцветността на цвета.
Лиудзъ се обърнал с гръб към монасите, неговите ученици, с лице към стената. Великолепна работа, но ако се прави много често монасите могат да започнат да подражават на неговите действия и да ги предават в другите манастири на другите монаси.
Макар че Нанчан предупредил монасите си за необходимостта да се избягват толкова еднообразни действия, той самия косвено е подкрепял Лиудзъ.
Лиудзъ нямал друга истина, освен семейното си съкровище. Защо тогава да не го демонстрира по един и същ начин? Инструкциите на Нанчен също са добри и струват повече от хилядите свещени книги, но какъв е смисълът да се придържаме към времето, което не съществува. Мисля, че ако Лиудзъ беше чул тези думи, той би обърнал гръб на Нанчен с лице към стената, както го прави обикновено.
Генро:
Искате да срещнете Лиудзъ? Изкачете най-високия връх, където не е стъпвал човешки крак. Искате да срещнете Нанчен? Наблюдавайте падащо листо. Усетете идването на есента.
57. Безименният човек на Линчи
Веднъж Линчи казал на своите монаси, че безименния човек се храни с месо и кръв, влизайки и излизайки от хората през отворите на техните лица. Който не е бил свидетел на това, се убедил веднага.