Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Генро:
За да илюстрирам тази история, ще цитирам една стара китайска поема:
53. Ючуан прогонва свой ученик
Танся дошъл при Ючуан, а той в това време спал. „Вкъщи ли е Учителят ти?“ — попитал Танся ученика, който бил там. „Да, но той не иска да вижда никого“. — отговорил монахът. „Ти си проникнал дълбоко в неговите мисли“. — казал Танся. „Това не е от значение, дори да се появи тук самият Буда, моят Учител и него няма да поиска да види“. „Ти, разбира се си добър ученик. Твоят учител може да се гордее с теб“. — с тези думи Танся напуснал храма. Когато Ючуан се събудил, монахът му преразказал диалога. Учителят ударил монаха с тоягата си и го прогонил от храма.
Ньоген:
Дежурният монах демонстрира своя наскоро придобит Дзен при първата възникнала възможност, вместо да го скрие.
Танся веднага разбрал това и неговите думи е трябвало да засрамят монаха и да го накарат да спре да говори. Вместо това той с гордост повторил диалога пред Учителя си, и онзи го прогонил от храма.
Фактът, че Танся следвайки Ючуан, станал национален учител, доказва, че няма безнадеждни случаи, понеже всяко разумно същество има в природата си Буда.
Когато някой си помисли, че е постигнал Дзен, той го губи веднага. Защо да не следва учението незабелязано и безшумно?
Когато Танся научил по-късно за това, че Ючуан така грубо е прогонил своя ученик, той казал, че Ючуан с право заслужава да бъде национален учител.
54. Храна за Енту
Когато Чиншуан дошъл при Енту, който живеел в тихо уединено място, той го попитал винаги ли има какво да яде два пъти на ден. „Четвъртият син от семейството на Чуан ми помага и аз съм му много задължен“. — казал Енту. „Ако не изпълняваш достатъчно добре дълга си, ще се преродиш във вол и ще трябва да възстановиш на този човек всичко, което си му задлъжнял през този си живот“. — предупредил го Чиншуан. Енту сложил до челото си двата палеца и нищо не отговорил. „Ако имаш предвид рогата, трябваше да раздалечиш палците и да ги сложиш до върха на главата“. Преди още Чиншуан да завърши изречението. Енту извикал: „Чиншуан не разбира какво означава това!“ „Ако знаеш повече, защо не ми го обясниш?“ — попитал Чиншуан. Енту се намръщил и казал: „И ти си изучавал тридесет години будизъм, но все още се въртиш от тук от там. Нямам нищо общо с теб“. С тези думи той захлопнал вратата пред носа на Чиншуан. В това време оттам минал четвъртия син от семейство Чуан, когато съжалил Чиншуан и го взел в своята къща, която била наблизо. „Преди тридесет години бяхме близки приятели. — казал Чиншуан. — но сега той е постигнал повече и не иска да го сподели с мен“. Същата нощ Чиншуан съвсем не могъл да спи и накрая станал и отишъл при Енту: „Братко, бъди така добър да ми проповядваш Дхарма“. Енту отворил вратата и обяснил учението. На следващата сутрин гостът се върнал вкъщи с щастливо постижение.
Ньоген:
Чиншуан никога не наричал себе си Учител, но монасите се събирали да го слушат и той започнал да си мисли, че може да учи другите.
Когато чул за бившия си приятел Енту, че живее тихо в отдалечена част на страната, той отишъл да го посети и да види дали няма нужда от нещо.
По-онова време в Китай първородният син получавал голяма част от наследството докато всеки следващ получавал все по-малка и по-малка част. Следователно четвъртия син не би могъл да има много дори да е дал храна и подслон на Енту.
Монахът, естествено е трябвало да бъде признателен, ако не е живял както се полага на дзен-монах.
Енту скромно споменал дълга си, но неговото тяло било Дхармакая, и той живеел с всички Буди и Бодхисатви.
Чиншуан не е могъл да види това и започнал да говори за суеверията. Той казал, че монах, който е получил подаяние без Просвещение, ще работи като вол през следващия си живот, за да плати за всичко през този живот.
Енту му показал реалният живот, който никога не е бил роден и никога не ще умре, но пръстите и челото нямат нищо общо с първичната безгранична (безформена) форма, той просто го показал с помощта на Дхармакая. Горкият Чиншуан не могъл да разбере и се привързал към илюстрирането на легендата за превъплъщението, макар че е абсолютно чужда на учението на Буда.