Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Генро:
Не ми харесва забележката му за превъплъщението, и е променил неговите думи, както ги четем сега.
В Дзен няма идея за душата, пресичаща линията между този живот на човека и следващия или живота на човека и живота на животното. Можете да умрете по всяко време. Когато се потопявате във фантазиите си, напълно вероятно е да не можете да изплувате. В момента, когато морето на вашия ум се вълнува, спокойствието е нарушено. Ако хвърляте монета в спокойна и гладка вода, кръговете, които тя създава, се засилват един друг, и не е от значение дали монетата е била златна или медна.
Възможно е Унеб да е имал пред вид идеята за „не-кармата“, но това е само каменен буда, изваян и неподвижен.
Фугаи:
Защо отхвърляте идеята за подразделянето на светци и посредствености? Защо се страхувате, че ще ви завлече на по-низко стъпало? Добрият актьор никога не подбира ролите си. А лошият винаги се оплаква от тях.
Генро:
Ако искате да уточните идеята за светците и посредственостите, трябва да станете магаре или кон. Не изпитвайте ненавист към врага, ако искате да го победите.
60. Дървената облегалка
Веднъж в манастира на Иличуан на едни монах-готвач му гостувал един монах-градинар.
Когато седели на масата една птичка започнала да пее. Тъкмо спряла, градинарят почукал с пръст по облегалката на креслото. Птичката запяла отново и пак замълчала. Градинарят почукал пак, но птичката не запяла. „Разбра ли?“ — попитал монахът. „Не. — отговорил градинарят. — не разбрах“. Градинарят още веднъж почукал по креслото.
Ньоген:
Градинарят на манастира отглежда зеленчуци за кухнята, т.е, за готвача. Тези хора неволно се сприятеляват. За птицата е естествено да пее, но тя не пя. Градинарят бил изучил навиците на тази обитателка на планините, затова в отговор на неговото по-особено почукване птицата започнала да пее, но когато, почукал втори път птичката вече била отлетяла.
Готвачът живее в света на желанията. Той трябва да мисли за устата и стомасите на другите монаси.
Когато градинарят почукал трети път, предавайки посланието на природата, готвачът останал глух за него…
Генро:
Птичката просто си пяла. Градинарят само я примамвал. А после тя отлетяла. Това е всичко. Защо готвачът нищо не разбрал? Защото умът му бил неспокоен.
61. Свещените плодове на Юанмън
В храма, който хората наричали „Часовниковата кула на Свещените Дървена“, живял някога Юанмън.
Една сутрин при него дошъл един чиновник (от департамента) и попитал: „Какво става? Узряха ли свещените плодове?“
„Нито едни от тези плодове от никого, никога и пито веднъж не е бил наричан зелен“. — отговорил Юанмън.
Ньоген:
Прасковата започва да дава плодове след три години, други дървета — след осем. Свещените дървета по-скоро биха могли да пораснат в двора на храма, отколкото където и да било на друго място. Китайският чиновник разбира се знаел, че става въпрос за плодовете на мъдростта, и искал да види Дзена на Юанмън в действие — и не след три години или осем, а веднага. Той не искал да чака.
В отговора на Юанмън проличал плода на Дзен. Познанието идва постепенно докато човек наблюдава узряването, на плода, но реализацията на Дзен става по-късно, когато плодът узрява и става червен.
Генро:
Неговият Дзен не е узрял. Думите му са безцветни.
Фугаи:
Обичам този зелен плод.
Ньоген:
В това дзен-до, съдейки по наименованието му, имаше Дзен. Когато питат какъв Дзен човек може да получи тук, как да се отговори на този въпрос? Ние не докарваме своя Дзен, когато влизаме в ново жилище, не го оставяме и в предишното. Не го разделяме на части, за да го набутаме по джобовете си. Когато палим лампадата и фимиама започва да ухае, нашият Дзен пламва, заливайки жилището ни от пода до тавана, насищайки всяко ъгълче. Дай надлежното на молещия или му стисни ръката. Умен ли е задал въпроса или глупав — няма никакво значение. Той също е имал Дзен, който никой не нарича зелен.
Генро: