Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Генро:
Ако бях Нанхуан, щях да кажа на монаха: „Ти си прекалено глупав“. А на майстора, който казал на монаха да пусне ръцете си бих казал: „Ти си твърде безумен“.
Действителното Освобождение не съдържа в себе си нищо, което да може да се усети, измени: нито цвят, който може да се види, нито звук, който може да се чуе.
Свободният човек няма нищо в ръцете си. Той никога нищо не планира, а реализира в съответствие с действията на другите. Нанхуан бил способен Учител. Той отпуснат примката на въжето на монаха.
Ньоген:
Силас Хабърд веднъж казал: „Колкото повече остарявам, толкова опростявам моята наука и религия. Книгите означават по-малко за мен, молитвите означават по-малко за мен, лекарствата означават по-малко за мен, но мирът, приятелството, любовта и живота, изпълнен със смисъл означават повече за мен, определено повече“.
Тук виждаме един добър американец, който е изучил Дзен (както и трябваше да се очаква) на преклонна възраст. Но защо трябва да се чака докато остарее?
Много хора не знаят как да се освободят от науката и религията. Колкото повече се занимават с наука, толкова повече създават разрушаваща сила. Тяхната религия е твърде тежка дреха за разходка при лек пролетен ветрец. Книгите за тях са бреме, а молитвите — красиви извинения (оправдания). Те поглъщат лекарства, но не намаляват болестта си физически или психически. Ако наистина искат мир, приятелство, любов и истински живот, пълно отдаване, те е трябвало да се освободят от всичко фалшиво и илюзорно, за да осъзнаят духа на свободата.
45. Юти пита Буда
Юти, министър председател, попитал Майстор Таотун: „Кой е буда?“ Майсторът произнесъл с ясен глас: „Ваше Величество!“ „Да“, — наивно отговорил премиерът. Тогава Майсторът попитал: „Какво още търсите?“
Ньоген:
Юти колекционирал отговори на Учители по Дзен, които посещавал, като им задавал този въпрос, както другите хора колекционират монети или марки. Той имал добри знания по Дзен, за да може да оцени някои от отговорите, но не бил готов за такъв отговор. Изненадата му била толкова голяма, че той дори забравил защо посрещнал така Майстора. Неговото „да“ било просто и естествено, като отговора на дете на зова на майката.
Генро:
Негово Величество сигурно си е ударил някъде главата, но не съм сигурен дали това е бил истински Буда.
Ньоген:
Един китаец харесал много гозбата от бамбукови филизи и стопанинът му обяснил как се приготвя. Като се прибрал в къщи, той отрязал парче от вече порасналия бамбук и в продължение на няколко часа се опитвал да го приготви.
В Китай и Япония хората обикновено носят монетите си, нанизани през центъра им върху връв. Веднъж един глупак хванал края на въжето след като монетите вече се изхлузили от него. Много хора се хващат за края на празно въже, надявайки се, че така държат в ръцете си истинско съкровище.
46. Идеограмата, означаваща „разум“
Един стар монах нарисувал китайската идеограма „разум“ на вратата, прозореца и стената на малката си къща. Фаен сметнал това за неправилно и го поправил с думите: „Вратата трябва да има означение за врата, а прозорецът и стената също трябва да имат свое обозначение“. Суанху казал: „Вратата няма нужда от означаване, както нямат нужда от означаване и прозорецът, и стената“.
Ньоген:
Старият монах разглеждал вратата, прозореца и стената като проява на разума. Той приличал на Хегел, който виждал света като голям мисловен процес, с тази разлика, че Хегел бил потопен в теорията, а монахът се бил освободил от нея. Докато абсолютния идеализъм на Хегел се прикрепя към нещо, за да го оформи като действителност, монахът е излязъл извън границите на мисъл, имена и названия и решил да живее в къща, в която вратата, прозорецът и стената не са нищо друго освен разум.
Фаен отчасти е подкрепил монаха, но го е изразил по-различно от него. Той е трябвало да му каже: „Аз съм доволен от врата, прозореца и стената. Защо си закачил върху тях етикета на разума?“
Суанху разбирал, че нещата проявяват себе си и без име.
Генро:
Аз бих написал „прозорец“ на вратата, „стена“ на прозореца, „врата“ на стената.
47. (Коан 47 липсва)
48. Будизмът на Тячуан