Дългът към удоволствието

След кратка разходка по гореописаните улички се озовах пред едно симпатично ресторантче, прославило се с морските си деликатеси. (Предварително бях проучил въпроса в туристическия справочник.) Без фалшиви усмивки или престорена любезност съдържателката ме удостои с честта да ме настани на маса в ъгъла, демонстрирайки — не че се нуждаех от демонстрация — онова очарователно почитание, което французите винаги проявяват към самотния клиент. Помещението имаше Г-образна форма и моята маса беше в дъното на горната му част. Декорът представляваше откровен, приветливо нестилизиран кич — по стените висяха рибарски мрежи, морски пейзажи и раковини. Фактът, че си поръчах matelote, без дори да отварям менюто, дълбоко смая сервитьора.

Едно от общопризнатите допълнителни удоволствия на храненето по обществени заведения е възможността да наблюдаваш другите посетители. Тази вечер ресторантът не беше особено оживен. На съседната маса група немски туристи — явно от Южна Германия, ако се съди по съскането и шъшкането им — извършваха задълбочен сравнителен анализ на автомобилното движение в известните европейски курорти. Двойка французи на средна възраст вечеряха с типична галска съсредоточеност, отдавайки необходимата мълчалива почит на храната в чинията си. Възрастна вдовица похапваше сладко в компанията на фризирано, очевидно разглезено кученце, което се бе излегнало кокетно в краката й. Недалеч от мен седеше млада двойка англичани: мъжът беше абсолютно невзрачен, с бледа и безинтересна физиономия, но при жената нещата стояха съвсем другояче. Тъмнозлатистите й коси, тук-там изсветлели от слънцето, се разпиляваха волно на раменете й, бадемовите й очи притегляха към себе си цялата жизнена енергия в помещението — сякаш бяха център на всемирното съзнание и не допускаха съществуването на отделни, индивидуално обособени съзнания, — а изящната й, екзотично издължена шия напомняше за древноегипетска статуя. Кремавата й рокля потрепваше и проблясваше при всяко нейно движение като разлюляна от вятъра пшеница. Дългите й тънки пръсти разчупваха хляба с небрежен финес, а когато се обвиха почти любовно около винената чаша (онзи кретен бе поръчал една от най-долнопробните марки!), за мой най-голям ужас забелязах златна халка на ръката й. Всичко у тази жена бе красиво, лъчисто, брилянтно — и хвърлено на вятъра, ако се има предвид с кого се бе събрала. Двамата бяха сторили непростимата грешка да си поръчат предястие към засищащата marmaide dieppoise, която сега, естествено, нямаше да смогнат да доядат. Улових погледа на сервитьора и му смигнах съучастнически зад големите тъмни очила.