Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Продължавайте — с усмивка каза Уестморланд, забавлявайки се от смущението му.
— Много от хората, които разпитахме, споменаха, че между младата дама и баща й съществуват доста сериозни търкания. Малцина обаче са онези, които обвиняват него за това. По-голямата част му съчувстват. На четиринадесетгодишна възраст госпожица Стоун очевидно е била обладана от… неестествена страст към един джентълмен на име Пол Севарин. Той е с десет години по-възрастен от нея и както изглежда не е бил по-щастлив от баща й от факта, че е бил обект на вниманието й. Поради тази причина, както и заради това, че самият Стоун е бил безсилен да се справи с възпитанието й, той я изпраща във Франция при леля й и чичо й. Източниците ни сочат, че госпожица Стоун е успяла да си спечели огромна популярност сред френското общество. Разбира се, ако финансовото положение на баща й и някои случки от миналото й се разчуят, доброто мнение за нея ще се промени.
Имала е възможност да получи доста изгодни предложения за женитба, но щом намеренията на обожателите й станат ясни, тя просто ги отблъсква. Онези господа, които все пак са събрали кураж да разговарят с чичо й по този въпрос, са получавали уклончиви отговори. Очевидно лорд Едуард не иска да отнеме правото на родния й баща да има решаващата дума. Поведението й в обществото е добро, макар и доста по-различно от общоприетото. Не греша, нали? — попита сконфузено той, щом херцогът избухна в смях.
— Не, не грешите — отвърна развеселено Клейтън. — Бих казал, че информацията ви е изключително точна. — Представи си образа на Уитни, закачливото пламъче в очите й, докато иронизираше благородническите титли и по-точно — неговата собствена.
— Нещо друго? — попита накрая.
— Само още няколко подробности, ваше благородие. Чичото на младата дама, лорд Едуард Гилбърт е аташе в английското консулство в Париж и се радва на отлична репутация. Госпожица Стоун е в чудесни отношения с лорда и със съпругата му, лейди Ан Гилбърт. Напоследък всички са в очакване Никълъс Дьовил да поиска ръката й — предложение, което лорд Гилбърт без съмнение ще сметне за много приемливо. Семейство Дьовил е едно от най-благородните във Франция, а Никълъс е техният единствен син и наследник.
Матю затвори папката.
— Това е всичко, което успяхме да научим, ваше благородие.
Клейтън стана и с широка крачка се отправи към прозореца, който гледаше към покритите с буйна зеленина хълмове. Скръсти ръце на гърдите си и се облегна на дървената рамка, зареял поглед в чудната гледка навън. Обмисли отново последните подробности от плана си, който съвсем скоро щеше да се превърне в реалност.
Много пъти по време на пребиваванията си във Франция тайно беше наблюдавал Уитни. Чувстваше се силно привлечен към нея и се усмихна, спомняйки си случаите, в които момичето беше поставило на място някои от своите особено напористи ухажори.
Бяха ги представяли един на друг два пъти. Първият беше непосредствено след пристигането й в Париж, но тогава още беше твърде млада, а при следващата им среща беше така заета да се справя с обожателите си, че едва го удостои с поглед и дори не чу името му.
Известно време не се беше появявал в нейното общество. Усещаше, че ще му е нужно време, както и упорито ухажване, за да я спечели. Що се отнасяше до времето, то никога не му стигаше, а не си спомняше да е ухажвал жена през целия си съзнателен живот — или поне не жена, която трудно да се поддава на подчертано внимание и ласкателства. Тези, които познаваше, с охота го преследваха.
И ето че внезапно преди четири седмици в градината на Арманд му се случи нещо неподозирано: почувства, че се опива в присъствието на тази жена и едва успя да се пребори с умопомрачителното си желание да целуне бавно и продължително тези подканящи смеещи се устни, а после да я отнесе в най-тъмното кътче на градината и да я люби до забрава.
Уитни беше въплъщение на съблазънта, с усмивка на ангел и слабо, но изключително женствено тяло на богиня. Притежаваше естествен чар, невероятно чувство за хумор и усет към абсурда.
Не можеше да разбере причините, поради които щеше да пусне плана си в действие. Желаеше я, това само по себе си беше достатъчно. Тя беше пламенна, духовита и неуловима като пеперуда. Никога нямаше да се почувства отегчен от нея, така както с останалите жени — можеше да се закълне в това. Подсказваше му го натрупаният с годините опит с многобройни представителки на нежния пол.
Решението беше взето. Клейтън рязко се извърна и закрачи обратно към бюрото.