Уитни моя любов

— Просто приятел.

— Стига вече! Не си спомням да съм се запознавала с човек с вашите очи или вашата височина, нито с толкова отблъскващо държание като вашето, недостойно за един джентълмен, особено пък англичанин! — Тя колебливо замълча и след миг добави: — Всъщност англичанин ли сте?

Той злъчно се изсмя:

— Колко глупаво от моя страна! Трябваше да завалям думите, за да ви стане ясно, че наистина съм англичанин.

Веселото му настроение беше заразно. Уитни прихна.

— Добре, след като вече си признахте, че сте англичанин, остава да ми кажете името си.

— Кой бихте искали да бъда, малката? Жените винаги се впечатляват от благороднически титли. Ще ви се понрави ли, ако ви кажа, че съм херцог например?

— Можете да сте разбойник или даже пират. Но със сигурност сте херцог толкова, колкото аз съм херцогиня!

По лицето му се появи объркване.

— Мога ли да ви попитам кое ви кара да мислите, че не съм херцог?

Спомни си как изглеждаше единственият херцог, който беше срещала в живота си. Огледа открито събеседника си, отплащайки се за безочието му.

— Ами да започнем с най-очевидното. Ако бяхте херцог, щяхте да носите монокъл.

— Как бих могъл да нося монокъл с тази маска? — развеселено попита той.

— Един херцог не използва монокъл, защото е зле със зрението, а просто за тежест. Той бавно го вдига към окото си и критично оглежда през него всички дами в залата. Но има и други причини, които опровергават твърдението ви — продължи тя. — Нямате бастун, не дишате тежко и — да ви кажа честно — съмнявам се, че имате дори и най-лека форма на подагра.

— Подагра! — задави се от смях той.

Уитни закима.

— Без бастун, пухтене и подагра нямате никакъв шанс да убедите когото и да било в това, че сте херцог. Не е ли по-добре да си припишете някоя по-подходяща титла? Бихте могли да се обявите за граф например, ако бяхте поне малко куц или кривоглед.

Той дълго се смя, а после я погледна почти нежно:

— Госпожице Стоун, никой ли не ви е учил, че благородническите титли задължително будят уважение, а не подигравки?

— Няколко души са се опитвали — призна тя.

— И?

— И както сам виждате, претърпели са пълен провал.

— Но да се върнем към първоначалното ви възражение, а именно, че аз не мога да бъда херцог поради липса на монокъл?

— Да — кимна тя. — Нямаше да се разделяте с него.

— Дори и когато отивам на лов? — настоя той. Тя нехайно сви рамене:

— Ако бяхте херцог, щяхте да сте прекалено дебел, за да яздите.

Той се пресегна, хвана ръцете й и я дръпна към себе си. Бедрото й опря в неговото.

— А в леглото? — тихо попита той.

Неочакваният ход напълно я парализира за секунда, но после тя рязко се изтръгна от ръцете му. Погледът й го изпепеляваше.

Той се изправи и спокойно попита:

— Да ви донеса ли чаша шампанско?

— Можете да вървите направо в… — Спря се, уплашена от височината и силните му мускулести рамене. Накрая кимна: — Моля ви.