Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Веселото настроение на Уитни изчезна и очите й отново се изпълниха със сълзи.
— О, чичо Едуард — съкрушено промълви тя, — никога няма да обичам друг мъж толкова, колкото обичам теб!
Едуард беше изненадан от влагата в очите си. Той прегърна обичната си племенница. Когато най-сетне бурните емоции поутихнаха, тримата се спогледаха мълчаливо. Едуард пръв наруши тишината:
— Е, какво пък, все пак Англия не е накрая на света, нали така?
— Но не е и на една крачка от тук — подсмръкна Уитни.
— И там имаш приятели — напомни й той. — Както и онзи млад джентълмен, по когото така се беше увлякла — говоря за русия момък, който нямаше достатъчно мозък да разбере каква скъпоценност си. Как му беше името?
— Пол — подсказа му тя и се усмихна през сълзи.
— Та както вече казах, този мъж е глупак — още преди четири години трябваше да е в краката ти. Но се обзалагам, че сега вече ще бъде.
— Надявам се! — разпалено възкликна Уитни.
— Знаех си, детето ми! — отвърна Едуард и хвърли победоносен поглед към Ан, задето се беше оказал прав в предположенията си. — Всъщност често съм се питал дали причината, поради която никой от обожателите ти тук не беше достатъчно приемлив за теб, е желанието ти да се върнеш в Англия и да спечелиш този Пол. Това се каниш да направиш, нали?
— Смятам да опитам — призна Уитни.
— В такъв случай очаквам да получим новините за годежа ти още преди да е паднал снегът — продължи той.
— Стига да е възможно — усмихна се момичето.
Лорд Едуард пъхна ръце в джобовете си и след кратко обмисляне рече:
— Знаете ли какво? Струва ми се, че една девойка на твоята възраст трябва да бъде в компанията на някоя по-възрастна жена, която да я съветва. Може да се наложи да се изработват доста сложни планове, за да падне в капана такъв муден човек като…ъ-ъ-ъ…
— Пол — услужливо повтори Уитни.
— Точно така. Пол. Виж какво, скъпа, чудя се дали ще искаш леля ти да дойде с теб? — Лорд Едуард погледна към нея над очилата. — Това ще ти достави ли удоволствие?
— Да! — радостно извика тя — Да, да, да!
Едуард отново прегърна момичето и погледна към жена си. Лицето на лейди Ан сияеше. Това беше достатъчна компенсация за жертвата му.
— От дълго време отлагам едно пътуване до Испания. Щом двете заминете, аз също ще потегля. На връщане ще спра още на две-три места. Последното от тях ще е Англия. Ще дойда да поздравя мъжа, за когото вече ще си се сгодила, и да взема леля ти.
Беше изключително доволен, че е взел това решение. Беше надхитрил Мартин Стоун, изпращайки съпругата си с Уитни. Ан щеше да се постарае стартът на племенницата им да бъде успешен.
Вечерта преди отпътуването на Уитни и лейди Ан семейство Дьовил организираха прием в чест на младата си приятелка. Уитни със страх очакваше момента, в който щеше да се сбогува с Ники, и се изненада, когато се оказа, че не е чак толкова трудно. Двамата успяха да останат насаме в една от стаите на огромната къща. Ники се облегна на полицата на камината. В ръката си държеше чаша с питие.
— Ще ми липсваш. Ники — каза тя. Той я погледна развеселено:
— Наистина ли, скъпа? — И добави: — Затова пък ти няма да ми липсваш за дълго.
— Колко невъзпитано от твоя страна! Да кажеш подобно нещо на една дама! — засмя се момичето.
— Кавалерстването е за младоци и старци — подразни я той. — Та както казах, няма да ми липсваш за дълго, защото възнамерявам да дойда в Англия след един-два месеца.
Уитни поклати уморено глава и с въздишка рече:
— Ники, има друг мъж. Там, в Англия. Или поне си мисля, че има. Казва се Пол и…
Гласът й трепна под ироничния поглед на Никълъс.
— Идвал ли е поне веднъж във Франция, за да те види?
— Не, такова нещо дори не би му минало през ума. Но разбери, аз бях друга, държах се… като дете и той може би си спомня за мен като за едно немирно грозновато момиче, което… Защо се усмихваш така?
— Защото съм изпълнен със задоволство — отвърна Ники. — Доволен съм да науча след толкова седмици, изпълнени с притеснения относно незнайния ми английски съперник, че той всъщност е някакъв идиот, който не те е виждал от четири години и който е бил толкова сляп да не забележи в каква жена ще се превърнеш. Върни се у дома, скъпа! — Остави чашата на полицата и придърпа Уитни към себе си. — Много скоро ще разбереш, че когато се отнася до чувства, спомените са доста по-приятни от действителността. Не след дълго аз ще те последвам и тогава ще чуеш онова, което имам да ти казвам.
Уитни знаеше, че той щеше да й предложи женитба, както и че моментът не беше подходящ за спорове по този въпрос. Не искаше да разказва на Ники какво непоносимо същество е била, да обясни защо Пол не би могъл да допусне, че от нея ще излезе прилична млада дама.