Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Морган я отведе под палубата. Минаха по тесен коридор и се изправиха пред малка врата. Той я отвори с рамо и отстъпи настрана, за да й даде да мине първа.
Серенити не знаеше какво да очаква. Беше виждала много кораби, но само отвън. За първи път се качваше на борда.
Влезе в капитанската каюта и в първия миг изпита нещо като разочарование. Въображението за пореден път й бе изиграло лош номер. Беше си представяла капитанската каюта като разкошно обзаведено помещение със сатенени тапети — като палатка на шейх. С ракли, препълнени със съкровища, плячкосани от английски военни кораби.
Вместо това видя оскъдно обзаведена, много чиста каюта с нисък таван, която очевидно беше обитавана от мъж. Голямата койка вдясно беше здраво закрепена за стената и пода и покрита с дневна завивка на сини и бели квадрати. Зад койката се виждаше малък шкаф с леген и кана за миене.
Отляво имаше средно голям сандък, а в средата на каютата стоеше голяма дъбова маса. Ала онова, което привлече вниманието й, беше стената от прозорци, през които се виждаше тъмното, тайнствено море. То прикова погледа й като с магнит и тя не беше в състояние да се откъсне от гледката.
— Прекрасно е — прошепна задъхано.
— Често и аз реагирам така — призна Морган, който бе останал на прага.
— Нима не сте свикнали?
— Никога няма да свикна.
Тя хвърли поглед през рамо и видя, че той се е втренчил в морето зад стъклата. Под светлината на лампата, която оставяше част от лицето му в сянка, и с разбърканите коси около обруленото от вятъра лице, той много приличаше на вълка, на който го бяха нарекли.
Според Серенити той бе най-забележителният мъж на света.
И крайно опасен за душевното й равновесие. Времето сякаш спря.
Той я гледаше с неприкрито желание. Тялото му беше напрегнато и той не смееше да се помръдне. Също като нея.
Целуни ме.
Серенити усети как при тази мисъл лицето й пламна. По дяволите, той беше неустоим! Точно този тип мъж, за който беше мечтала в самотните си нощи. Сестрите и приятелките й си представяха точно такива мъже, когато си говореха за обожатели и какви качества трябва да притежават.
Каква глупава мисъл.
Той беше морски човек. Мъж, който без съмнение щеше да живее и да умре на своя кораб, докато тя бе само безличната дъщеря на вестникар. С нищо незабележителна стара мома.
Нямаше право да таи такива мисли. Морган се покашля, отиде до сандъка и извади риза и кърпа.
— Боя се, че на борда нямаме женски дрехи. Ще се задоволите с това, докато намеря нещо подходящо.
Стресната и обидена от категоричното отблъскване, Серенити пое нещата от ръцете му. Преди миг бе толкова сигурна, че той ще я целуне. Погледът му бе станал същият като на Чарли Симс, когато започнеше да я опипва.
— Сигурно изглеждам като плашило — прошепна тя и се запъти към масичката. Морган застана толкова близо до нея, че тя усети солта по кожата му и горещината, която излъчваше тялото му. Потрепери, но когато той поднесе пред лицето й малко огледало, внезапно изтрезня.
— Трябва да кажа, че вчера видът ви бе доста по-добър…
Серенити изохка. По дяволите, изглеждаше много по-зле, отколкото се беше опасявала.
— Препоръчвам ви следващия път, когато изпитате желание да се повъргаляте в уличната кал, да устоите на изкушението, мис Джеймс — посъветва я с дразнеща сериозност Морган. — На кораба почти няма прясна вода и моряците я използват за пиене, не за миене.
С тези думи той извади от шкафа кана и наля малко вода в легена. Преди Серенити да е успяла да се раздвижи, потопи чиста кърпичка във водата и я поднесе към лицето й.
Серенити не смееше да се помръдне. Докато хладната кърпа се плъзгаше по лицето и шията й, не можеше дори да диша. Дългите му пръсти пареха кожата й и предизвикаха тръпки по цялото й тяло. Но още по-странна беше внезапната топлина, от която кръвта й запулсира.
— Капитане?
— Да, мис Джеймс?
— Аз… — Серенити не беше в състояние да довърши изречението. Само вдигна очи към него и болезнено закопня за нещо, което не беше в състояние да опише.
Най-сетне той я целуна.
Устните му завладяха нейните с настойчивост, която й отне дъха. Ръце, корави като стомана, се сключиха около раменете й и я привлякоха към твърдото, мускулесто тяло. В света със сигурност нямаше друг мъж, който да е толкова приятен на допир.
Краката й омекнаха и тя се облегна на него.
Божичко, това е истинска целувка, помисли си тя, когато той раздели устните й и умело проникна. Това беше чудото, възбудата, за която пишеха в романтичните книги, и в този момент тя разбра, че никога няма да позволи друг мъж да я целува и прегръща по този начин.