В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Затова ги наричаме Основи, защото в мъглата на илюзиите на измамната Майя на тях можеш да се опреш, можеш да се установиш върху тях и превръщайки ги във фундамент на живота, никога вече да не се отдалечаваш от тях. (2.504)
Няма такова знание на човека, което да е безпогрешно, неизменно и всестранно, а всичко е относително, непълно и подлежи на задълбочаване и разширяване. Но сред тези грамади от относително знание на хората се дава и основите на Знание, което не е относително: например законът за биполярността на единните неща, законът за ритъма и пулсациите на живота във всичко, наличието на манвантари и пралайи, цикличността на космическото съществуване и т.н. Така сред относителността на обикновените представи и обикновените знания за света, на хората са дадени и Знания, които са неизменни. Тях ние наричаме Основи. Усвояването на Основите е усвояване на несъмненото Учение на Живота, единно от началото на времето, но давано в достъпна и съзвучна на историческия момент на Земята форма. Човечеството никога не е оставяно без Висше ръководство, което е давало и дава от епоха на епоха, отново и отново, тези непоклатими Основи на Космическото знание, в аспект съответстващ на степента на развитие, достигната от човечеството в този момент. Даващите биха дали и повече, но хората не могат да го вместят. Може да се напомни отново и отново как човешката ограниченост и невежество винаги са преследвали Носителите на Висшето знание и как са се опълчвали срещу тях — всички те са пострадали и са били подложени на яростни нападки. (2.544)
Цялото огромно разнообразие на света и неговите прояви са ограничени от сравнително неголям брой Закони или Основи, в рамките на които са възможни тези прояви. Пулсира атомът, пулсира сърцето, пулсира Слънцето, защото във всичко има сърце. По същия начин трябва да бъде спазен и принципът на единичността или индивидуализацията на явленията, за да може всяко явление да се състои, иначе то ще се слее с обкръжаващия го свят и няма да може да се прояви. Характерна е също и проявата на ритъма, на когото е подчинено всичко. Числото седем е интересно със своята универсалност, тъй като принципът на седморността се следва от всички форми и всички вещи на този свят, в който живее човекът. Всеки проблем може да се реши от числовата страна, вземайки за основа седмицата. Седмичен е съставът на човека. Седмични са периодите на неговия живот, като при това всеки от тях се отличава от предходния. Ако разделим живота на отрязъци от по седем години, може да се види как спиралата на човешкото съществуване се състои от витки от по седем години всяка. Колкото по-стръмна е спиралата, толкова по-бърз е възходът. Плоската спирала означава застой и престава да бъде възходяща. От всяка точка на спиралата може да се прекара права линия нагоре, към аналогична точка на следващата витка. Това означава, че явленията ще се повтарят по аналогия с предшестващите, но на по-висока плоскост. Това дава основание за трансмутация на явлението по направление на заложената в него устременост към неговата противоположност. Например ненавистта може да се трансмутира в любов и обратно, но от безразличието нищо не може да се сътвори. Затова е казано, че „Тъй като неe си бил нито студен, нито горещ, ще те изплюя от устата си“, което означава, че топлите, които не са нито студени, нито горещи, се изхвърлят от потока на еволюцията поради непригодност и се превръщат в космически боклук. Учителят не се смущава от това, че от ученика изведнъж започват да избиват различни ярки отрицателни качества и свойства. Това е добре дошло за трансмутацията и на победителя всичко се прощава. Но нищожествата не се приемат за ученици. Недостатъците не са препятствие за приемането на ученик. По-скоро пречи тяхното отсъствие, тъй като ако няма какво да се трансмутира, не може да се върви на никъде. Това трябва да се има в предвид, когато някой почука. За тъмните достъпът е забранен, но разбойници, митари и блудници е имало между приближените. Седем най-ярки недостатъка могат да дадат седем блестящи качества, но какво ще даде добродетелната умереност и нищожната посредственост? За румената добродетелност вече е казвано. Благонамерените „никодимовци“ нямат огнени качества в духа си. И те не движат еволюцията. Нашите мерки са други. Понякога оценяваме хората по техните недостатъци. Стандарти не признаваме. (3.51)