В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Грешката на материалистите в съвременната наука се заключва в това, че те не допускат съществуването на нови, най-тънки, неизвестни на тази наука форми на материя, от каквито се състоят образите на мисълта, или тънките тела, или праобразите на плътните форми на живот. Грешката пък на идеалистите е в това, че те допускат съществуването на нещо извън материята. За тях всички невидими за физическото око светове са нематериални. Но истината, както често се случва, се намира някъде по средата между тези две крайности. Отричаният от материалистите Тънък свят съществува действително, както и другите Висши светове и те са материални, обаче материята, от която са изградени, е по-изтънчена от материята, известна на съвременната наука. Но тази материя е достъпна за изучаване, може да бъде видима и се подчинява на точни и неизменни закони на материята. Твърдението на идеалистите за съществуването на нематериален свят е абсурдно, защото извън материята и нейните форми, дори най-тънките и извисени, нищо не може да съществува, тъй като такива форми в природата няма. И най-високите духовни явления са материални. Аурата на човека, както и тази на Планетните Духове, може да бъде зафиксирана от свръхчувствителни апарати, както аурата на обикновения човек може да бъде отпечатана на обикновена, малко по-чувствителна, лента. Не може да се фотографира това, което го няма. Следователно, несъмненото не може да бъде отричано. С младенческият материализъм е време да бъде приключено. Ако материализмът на отричаше съществуването на по-тънките и висши видове материя, това би укрепило неговите позиции, като същевременно би заложило материални основи под твърденията на идеалистите. Съществуващото не може да бъде отречено. И да се бориш против действителността на несъмненото, означава да проявяваш невежество. (10.149)
Тема 2. Основи на Битието
Три положения трябва да се запомнят непременно: безсмъртието на духа, временността и крайността на земното пребиваване и Йерархията на Светлината. Йерархията е целта, плътният свят — средството, а духът — устременият вечно пътник по големия път. Действителността на вечно съществуващото е скрита под покривалото на Майя. То трябва да бъде открито и духът просветлен. Но шумът на суетата заглушава песента на духа. Това, на което отдадете предпочитание в сърцето си, то ще господства в съзнанието — тържеството на преходното, триумфът на суетата или гласът на безмълвието, звучащ във вечността на живота. (1.34)
Знанието за Основите е необходимо за да има на какво да се опреш, когато се руши светът на личните построения, очаквания, надежди и мечти. Когато не остане нищо от това, с което е живял и е подхранвал личния си малък свят човекът. Бидейки непоколебими, Основите ще заместят миражите на Майя с действителността и, оставяйки назад развалините на личния свят, ще можете да се придвижите по-нататък. Това не е загуба, а освобождение. (1.77)
Основите остават непоколебими извън всякаква зависимост от това, което се случва вън. Под външно се разбира всичко това, което тече през съзнанието, т.е. Потокът на живота, носещ се пред Гледащия от брега. Само отделяйки и разчленявайки елементите на преходното вън, от непреходното вътре, можете да се освободите от временното и да започнете да налагате вечното. Висшата триада е безсмъртна. Тя натрупва в себе си от преходното и временното всичко, което й е нужно за безкрайното странстване към звездните светове. Необходими са всички чувства, обострени и задълбочени от опита на живота, необходимо е чувствознанието, необходима е Йерархията на Светлината, нужен е водещият Владика, защото накъде без Владиката и как? Нужен е земният опит за пространствено творчество и съзнателен живот в пространството, защото там пребиваваме въоръжени с това, което сме успели да придобием на Земята. Там то може само да се продължи и задълбочи, но да се започне трябва тук. Човек сам е ковач на условията за съществуването си след смъртта. И отрицателите на живота в Надземното сами се лишават от възможността за съзнателно съществуване там. Тези тъпо стоящи и седящи фигури, видими на тънък план, представляват облика на обикновения човек в Надземния свят, все още непробуден за съзнателно съществуване там. Притежаващите достатъчен запас от огън и не отричащи живота след смъртта, могат да имат възможност за активно пребиваване там, в пределите на своята устременост. Устремилият се към бащите и дедите си с тях ще пребъде. Особено леко е за не притежаващите свой земен дом и дори ъгъл, защото съзнанието, непривикнало към тях, няма да се стреми да ги построи там, т.е.ще бъде свободно от привързаността към определени условия. Там дом не е нужен, но е трудно да се усвои тази идея, ако съзнанието е привикнало към земния дом. Много неща, смятани за нещастие на Земята, служат за освобождение в Надземния свят. Ако един човек в навечерието на смъртта си е лишен от всичко и е изгонен на улицата като просяк, той навлиза свободен в онзи свят, ако съзнанието му позволява вътрешно да се отрече от чувството за изгубената собственост. Истински своето е неотнимаемо нито тук, нито там и всичкото е вътре в духа. Мнозина смятат, че имат и смятат, че знаят, но са просяци пред Твореца на Безпределността и невежи в знанието за живота на духа. (1.83)