В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Ако Основите са заложени здраво в съзнанието и са непоклатими, гласовете на преминаващите или стоящите покрай пътя няма да смутят този, който познава своя път и е решил да го следва докрай. Наличието на два свята и пребиваването на човека и в двата, веригата на въплъщенията, манвантарите и паралайите на Големия и малките цикли, безсмъртието на духа, победата на Светлината над тъмнината и Владиката, водещ към Светлината — това са Основите, върху които йогът изгражда своя вътрешен свят и своето отношение към света вън. Разклатената основа разколебава цялата кула. Многообразен е светът, в който живее човекът и безкрайно дълбок. И непоклатими са Основите или Космическите закони, върху които е изграден той. Те са като основата (канавата), върху която се тъкат шарките на живота по законите на мерките, числата и хармонията. Да се усвоят Основите и да се разбере тайната на числата, означава да се разбере действителността и същността на явленията, ставащи около човека. Дадените преди Учения са засягали различни страни от единната Истина, тъй като са съответствали винаги на изискванията на момента. Но над всички Учения стои синтезът, обединяващ в едно стройно цяло разпокъсаните и разхвърляни навсякъде частици на Космическото знание, като частите на убития от невежеството Озирис. (1.308)

Новото време носи със себе си ново разбиране и по-разширено съзнание. Така че нищо не се повтаря, а всичко се разширява и задълбочава. От друга страна, Истината за съществуващото си е една и съща винаги, само че се предават различни нейни аспекти, в зависимост от растежа и нивото на съзнанието. Затова няма нищо ново под Слънцето и макар че то всеки ден изгрява от изток обновено, за нас си остава все същото единствено Слънце на нашата система от планети. В предаването на космическото знание има известна приемственост и последователност, спиралата на което се измерва с векове и хилядолетия, при което всяка последваща завивка се разгръща на по-високо ниво. Това изисква еволюцията на съществуването. Истината е една и съща за всички светове, но формите на изразяването й са различни. Една и съща е тя и във времето, макар и да е съзвучна на епохата и народа, на когото се дава и да съответства на неговото стъпало на еволюция. Невежеството не може да види единния корен под външните форми, но мъдростта не се смущава от различието на външните покривала, тъй като вижда това, което е скрито под тях. За тази цел, обаче, трябва да се използват Първоизточниците, защото по-късните наслоения обикновено изопачават първоначалния смисъл. Единството на космическата мисъл надживява вековете и кристалите на Първоосновните положения блестят независимо от наслоенията на времето. Но често изопачените наслоения пречат да се възприеме новият аспект на все същата Космическа истина и тогава миналото се превръща в спънка на еволюцията. Ревнителите на миналото отстояват не истината, а призраците и фантомите на това, което го няма, като попълват със себе си редиците на противниците на Светлината. Така те в действителност защитават тъмнината, а в по-лошия случай стават и съзнателни сътрудници на тъмните. (2.13)