История на Франция
- Автор: Дар Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «История на Франция». Краткое содержание книги:
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие — „светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж“.
Берюрие с неговите „110 килограма триумфираща плът“ е прототип на главния герой във всяка глава в романа. В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г. Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция — пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, до една „уруспии“ и „пичкоранки“, но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки. Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, „История на Франция“ от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща.
— Трябва да се поставим на мястото им — изкоментира Берю. — На нас сега ни е лесно, като знаем, че си е чиста проба светица, но те са били в правото си да изпитат някои съмнения по въпроса…
— Дори й устроили една клопка: преди тя да влезе, дофинът поставил на трона един от приближените си, а самият той се смесил с тълпата куртизани. Да, но станало още едно чудо: тя без колебание се насочила право към него.
— Дали не е била виждала снимката му някъде?
— Невъзможно. Тогава фотографията още не съществувала.
— Тогава шапка й свалям. Като всяка истинска светица тя си е била ясновидка. Това накарало ли дофина да я вземе на сериозно?
— Да. Още повече, че тя го уверила, че е истинският престолонаследник по кръв на френския крал, нещо, в което той се съмнявал поради някои гореописани обстоятелства. Тъй че всичко това го накарало да постави под командването й една армия, с която тя отишла в Орлеан и го освободила. След това, все така следвайки плана, начертан й от гласовете, завела дофина в Реймс, за да бъде помазан там за крал. С което изпреварил краля на Англия, който още не бил минал през тази процедура.
— А ебливата му майка тогава била ли е още жива?
— Да, но представлявала вече дебела лелка, която гледала с лошо око на Жана и на нейните подвизи… След помазването си Шарл VII загубил интерес към войната, а и към Жана д’Арк. При това положение тя е можела спокойно да се върне при плетките и овцете си. Но не би. Вече набрала инерция, отишла да се опита да освободи Париж, където била ранена. След като се възстановила, заминала да се сражава в Компиен, но там нещата взели лош обрат. Бургундците я хванали и я продали на англичаните.
— Какво? Ужас! — викна Берю. — А аз толкова съм се черпил по кръчмите с бургундци, без да зная на какво са всъщност способни! Наистина човек цял живот се учи! Следващия път, като попадна на бургундец, верицата му ще разплача!
— Такава е горчивата историческа истина, Берю. След това спретнали на Жана един нагласен съдебен процес с обвинението, че е вещица, и я изгорили на клада.
Очите на Берю се навлажниха. Той извади от джоба си една кърпичка, носеща белезите на дълготрайна употреба, развълнувано се изсекна и след кратко мълчание попита:
Едно нещо не ми е ясно, Сана. Защо светците, които я насадили на тия пачи яйца, не задействали някоя едра градушка в момента, когато палачът е палнал съчките на кладата й?
— Вероятно защото тя е трябвало да извърви пътя именно до този край на земния си жребий, та да приеме възвишения образ, останал в историческата ни памет. Много хора, Берю, са по-нужни на родината си мъртви, отколкото живи. Докато се сражавала, Жана била поставяна под съмнение и подигравана; били оспорвани и мисията й, и самата тя. Но след като се превърнала в пепел, станала емблема и Франция надигнала глава. Тя увековечила името си благодарение на това, че умряла, и то по този начин. Ако беше останала жива и бе изхвърлила от Франция всички англичани, вероятно след това щеше да се е омъжила, щеше да е народила няколко дечица, преди да се превърне като Изабо Баварска в дебела тетка с тройна гуша и варикозни крака. Тоест щеше да напусне епопеята през кухненската врата. А на достопочтените домакини-майки, Берю, не им издигат статуи и паметници. Било е необходимо Жана да остане в спомена на хората с пряпорец, а не с биберон в ръка. Тя спасила Франция, не толкова воювайки, колкото горейки…
— А крал Шарл Еди-кой-си какво казал за всичко, което станало?
— Той бил един лекомислен либертин. Девите го интересували дотолкова, колкото да ги дефлорира, и евентуално малко след това. Той прекарвал страстни дни в компанията на своята фаворитка на име Аньес Сорел.
— Коя е тя?
— Дъщеря му.
Документално четиво
Дяволиите на непрокопсаника Берюроа
Г-жа д’Арк замислено затвори вратника на кошарата и се загледа подир отдалечаващата се своя щерка. Подкарала послушното стадо пред себе си, тя с лека стъпка го насочваше към пасбищата. С хурка под мишницата си, изглеждаше точно това, което си и бе: една мила и хрисима момичка.
— Видиш ми се угрижена, жено — каза г-н д’Арк, който се зададе, тикайки една количка.
— Това дете ме тревожи — отвърна тя.
Главата на семейство д’Арк пусна дръжките на количката.
— Мислиш, че е нещо нефелава? Наистина напоследък ми се вижда бледичка.
— По-точно здравето на главата й. Чини ми се, че от известно време й мърда чивията.
— И защо ти се чини тъй?