История на Франция

— Жана д’Арк се появява в един период на безредие и мизерия. Страната била разпокъсана, съсипана, ограбена и вървяла на самотек, така че налице били всички условия за появата в нея на герой или героиня. Тя имала нужда от спасител. По смутно и трудно време е достатъчно някой да се появи в точния момент с вика „разбирам ви!“, за да пожъне пълен успех. А ако и каже, че чува гласове, то и тези на избирателите са му още повече в кърпа вързани.

— А защо властниците най-редовно допускат такова положение, че да се появи такъв герой, който впоследствие да им стъжни живота?

— И аз съм си задавал този въпрос, Шишо. Засега не съм намерил отговора му.

— То онзи, който има не само власт, но и акъл в главата си, ако иска въобще да остане с нея, би следвало да знае, па макар и заради собствения си интерес, че трябва да размахва не само тояга, но и морков и че трябва да предлага не само зрелища, но и хляб — изрече Берю една от свойствените си обобщителни сентенции, сякаш извиращи от недрата на натрупания в народната памет опит.

— Както и да е, именно в подобна обстановка по силата на историческата необходимост се пръква момата Жана. Онези погранични части на Шампан и Лорен, където живеела тя, се намирали под властта на краля на Франция. Родителите й били свободни земеделци, а не крепостни селяни, каквато е натрапената за тях представа. Бидейки достопочтени люде, те страдали от общата ситуация в кралството и буквално изригвали към небето молитви за избавление.

— И през главите им хич и не минавала мисълта, че именно дъщеря им ще свърши тая работа. Така си е. Човек никога не може да бъде сигурен, че у дома му не расте някой герой или светец.

— Това си е съдба, отредена свише, Демби. Жана била впечатлително и чувствително момиче. Тя ежедневно слушала как родителите й се вайкали по повод бедите, стоварили се върху Франция. Това довело дотам, че един ден, както си плетяла край овчиците, чула небесни гласове. Църквата твърди — и ние нямаме никакви основания да не й вярваме, — че това били гласовете на свети Михаил, на света Катерина и на света Маргарита.

— Отбрана компания — призна Берю с известно страхопочитание.

— Въпросната компания посъветвала Жана да отиде и да освободи Орлеан от обсадата, на която бил обект, и след това да отведе дофина в Реймс, за да бъде помазан там за крал. Жана споделила с мама и татко за така неочаквано възложената й мисия, но те, ако и да били дълбоко вярващи хора, проявили известен скептицизъм спрямо нейното твърдение. В края на краищата, въпреки тяхната съпротива, тя отишла при сеньор Дьо Бодрикур11, за да изложи и пред него спуснатата й свише отговорна задача. Естествено, от начало той я взел за откачалка, но тя проявила толкова убедително красноречие, че накрая й дал едно препоръчително писмо, плюс неколцина въоръжени мъже за ескорт, и я изпратил при дофина в Шинон. Още преди тя да пристигне там, дофинът бил вече уведомен за идването й, като и той, и целият му двор предварително се забавлявали, тъй като били убедени, че не е сама в главата си.