История на Франция
- Автор: Дар Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «История на Франция». Краткое содержание книги:
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие — „светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж“.
Берюрие с неговите „110 килограма триумфираща плът“ е прототип на главния герой във всяка глава в романа. В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г. Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция — пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, до една „уруспии“ и „пичкоранки“, но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки. Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, „История на Франция“ от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща.
— Но, сир, бих ли могъл да си го позволя?
— Ще си го позволиш, и още как! — отсече ехидно кралят. — Искам да я обладаеш. Моите слуги ще останат с вас като свидетели. И ако не успееш да го направиш, още призори ще увиснеш на бесилото в Монфокон, където така или иначе в последния си миг ще дадеш доказателство за мъжествеността си.10
И Сприхавия си тръгна, оставяйки зад себе си бръснаря, Гиймета, която почти кудкудякаше от радост при тази неочаквано паднала върху й посред нощ манна небесна, както и импровизираната комисия от слуги.
Когато шампанските петли закукуригаха, за да известят новия ден, кралят стана от ложето си, където бе изживял някои прекрасни мигове благодарение на новата си кралица, компенсирала по този начин до голяма степен неугледната си външност. Той се насочи право към стаята, където Берюдан и Гиймета бяха прекарали нощта, и веднага попита:
— Е, как мина всичко?
Докато бръснарят запази мълчание, гледайки скромно надолу, най-възрастният от прислугата обяви:
— Сир, вашият бръснар не само че уважи Гиймета, но и го направи на три пъти и ако не почетвърти, то е само защото самата дама му се примоли да спре!
Сприхавия огледа учудено двамата участници, чиито деяния бяха обект на горния отчет, после се разсмя.
В този момент Берюдан вдигна глава.
— Сир, имам едно скромно прошение към вас.
— Кажи какво е то, пък ще преценя…
— Бих искал благословията ви да се оженя за Гиймета. Накрая си дадох сметка, че наистина в това отношение моят вкус се различава от този на другите хора!
Ръкопис, намерен от анонимен алкохолик
в избите „Мое и Шандон“ в Шампан
Лекция шеста
Жана д’Арк: нейните гласове, нейният живот, нейното дело, нейната смърт
— Я да видим сега какво знаеш за Жана д’Арк — поставих аз ребром въпроса на толкова внезапно и неочаквано зажаднелия за знания Берю.
— Знам туй-онуй. Гледах един филм за нея.
— Тогава резюмирай ми го.
— Ами тя пасяла овце в Дом Периньон, като в същото време предяла и плетяла дантелки. После един помощник-ангел й пошушнал да тръгне да спасява Франция. Тя го послушала и след това, за да й отмъстят, мръсните инглиши я запалили досущ бонз. И чак когато тя се превърнала в дървени въглища, си казали: „Сега си еба майката! Май сгафихме и изгорихме светица!“
— Ти по възхитителен начин обобщи житието на една от най-забележителните жени в историята — бях принуден да призная. — Наистина, Берю, твоето чувство за сбитост и лаконичност би внесло смут и в душата на който и да е американски издател на адаптирани класически произведения. Но преди да разгледаме по-детайлно „аферата Жана д’Арк“, би трябвало да я ситуираме в историческия контекст, тоест да видим в какво състояние е била Франция към момента, когато Жана чула небесните гласове. Тогава страната била твърде изтощена от Стогодишната война, която протичала с много превратности. Ту англичаните завладявали почти цялата територия, ту французите ги отблъсквали оттатък Па дьо Кале. Тук трябва да отдадем дължимото на Шарл V и неговата дясна ръка Дю Гесклен. Те посветили живота си на преследването на англичаните. И тяхното взаимодействие стигнало дотам, че дори умрели в една и съща година. Но при смъртта им Франция вече била възвърнала силата си. Много скоро обаче възстановеният красив пейзаж бил осран от синчето на Шарл V.
— Защо така?
— Ами защото по едно време се чалдисал или може би изначално си е бил такъв, но това се проявило просто с известно закъснение. Такива случаи се дължат вероятно на прекалените кръвосмешения в династиите и сред аристокрацията. Те неизбежно от време на време произвеждат шлака.
— Така си е! — отсече Берю. — И при животните мелезите са по-здрави. Затова и напоследък доста принцове и принцеси от монархиите проумяха тази опасност и започнаха да се заглеждат и по индивиди с проста червена кръв. И така, след като сложили на този пореден Шарл усмирителна риза, какво станало по-нататък?
— Тогава пък жена му Изабо Баварска дерайлирала по свой начин. Тя била първокласна мръсница, която най-безпардонно се съешавала с куп хора, като се започне от девера й. Много скоро кралският двор заприличал на бардак, в който всички се състезавали по порочност. Безпътната Изабо не се спирала пред нищо: сводничила на придворните си дами, убивала всеки неудобен за нея, лишила от наследство сина си. Накрая като капак на всичко продала Франция на англичаните…
10
Намек за erectia ultima, която се явява в момента на обесването. (Бел. пресъзд.)