Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
Слезе на първия етаж и хлътна в кабинета на Барт Арнолд, който се намираше точно срещу асансьорите. Барт беше началник на МА, или на медицинските асистенти. За щастие на Джак, той се намираше на работното си място.
— Имаме вероятен случай на чума и трябва веднага да говоря с Джанис Джегър — обяви той.
— Сигурно спи — отвърна Барт. — Не можеш ли да го направиш по-късно?
— Не — поклати глава Джак.
— А Бингъм или Калвин знаят ли?
— Няма ги и никой не знае кога ще се върнат.
Барт се поколеба за миг, после отвори страничното чекмедже на бюрото си. Откри номера на Джанис и взе слушалката. Когато насреща вдигнаха, той се извини на Джанис и поясни, че доктор Степълтън иска да говори по спешност с нея.
Джак също се извини, после набързо разказа за резултатите от микробиологичната проба на Нодълман. От гласа на Джанис изчезна всякаква следа от сънливост.
— Как мога да ти помогна? — попита тя.
— В някой от болничните картони да е отбелязано, че пациентът се е завърнал от пътуване?
— Не, не си спомням — отвърна Джанис.
— Контакти с домашни животни?
— Не, но мога да проверя. Подобна информация обикновено не се включва в сведенията на болниците.
Джак благодари, но й каза, че ще направи проверките си сам. После подаде слушалката на Барт и забърза към кабинета си.
— Научи ли нещо? — вдигна глава Чет.
— Нищичко! — отвърна с доволен тон Джак, отвори папката на Нодълман и започна да я прелиства. Спря едва когато пред очите му се появи формулярът с личните данни на пациента, който включваше и няколко телефона. Подчерта с нокът номера на съпругата и започна да го избира. Оказа се, че е някъде в Бронкс.
Госпожа Нодълман вдигна на второто позвъняване.
— Обажда се доктор Степълтън от Патологическия институт в Ню Йорк — представи се Джак, след което се наложи да обясни с какво точно се занимава, тъй като госпожа Нодълман не беше съвсем наясно с добрия стар термин „патолог“.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса — добави той, когато насреща най-сетне разбраха за какво горе-долу става въпрос.
— Всичко стана толкова внезапно! — рече госпожа Нодълман и се разплака. — Вярно е, че имаше диабет, но от това не се умира!
— Приемете най-дълбоките ми съболезнования — рече Джак. — Бихте ли ми казали дали съпругът ви е пътувал някъде в близкото минало?
— Преди десетина дни отскочи до Ню Джърси — отвърна госпожа Нодълман и Джак чу как издухва носа си.
— Имах предвид някъде по-надалеч — поясни той. — На Югозапад, или в Индия например…
— Не, той пътуваше всеки ден до Манхатън и нищо повече.
— А да сте имали гости от някое далечно място?
— През декември ни гостува лелята на Доналд — отвърна госпожа Нодълман.
— Къде живее тя?
— В Куинс.
— Нямах предвид места като Куинс — въздъхна Джак. — Контакти с животни?
— Не — отвърна госпожа Нодълман. — Доналд мразеше зайците.
— Имах предвид домашни животни — уточни Джак.
— В къщи имаме котка.
— Случайно да е болна? Да е носила у дома някакви гризачи?
— Нищо й няма — отвърна госпожа Нодълман. — Тя е домашна котка и никога не излиза навън.
— А плъхове? — попита Джак. — В къщата ви има ли плъхове? Непоследък да сте виждали умрели плъхове?
— Нямаме никакви плъхове — отвърна с достойнство госпожа Нодълман. — Живеем в един хубав и чист апартамент.
Джак се опита да измисли още някакъв въпрос, но главата му беше празна.
— Бяхте много любезна, госпожо — рече той. — Разпитвам ви по този начин, защото имаме основание да вярваме, че съпругът ви е починал от острозаразно заболяване. Подозираме чума…
Насреща настъпи кратка тишина.
— Имате предвид бубонната чума, върлувала преди много години в Европа? — зададе неочаквано смислен въпрос госпожа Нодълман.
— Нещо подобно — отвърна Джак. — Чумата се изразява в две основни клинични форми — бубонична и пневмонична. Съпругът ви по всяка вероятност е бил заразен с пневмоничния вариант, който е далеч по-опасен. Ще си позволя да ви дам един съвет: идете при домашния си лекар и му съобщете това, което ви казах. Той положително ще ви предпише серия от антибиотици, просто като предохранителна мярка. Същото направете и по отношение на котката…
— Толкова ли е сериозно? — попита госпожа Нодълман.
— Да — отвърна Джак, след което й продиктува телефонния си номер. Помоли я непременно да му се обади в случай, че ветеринарния доктор открие нещо подозрително у котката.