Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Представиха й се и седнаха на столовете пред бюрото й.
— С какво мога да съм ви полезна? — попита сестра Вероник.
— Боя се, че може би носим тревожни вести за една от ученичките ви — каза Бърн.
Сестра Вероник бе израсла в епохата на Първия ватикански събор, когато представата за тревожни неща в една католическа гимназия се свеждаше до дребни кражби, пушене и пиене и по някоя рядка бременност. Сега фантазията й не й стигаше.
Бърн й подаде направената с полароид снимка — едър план на лицето на момичето.
Сестра Вероник й хвърли един поглед, после бързо отмести очи и се прекръсти.
— Познавате ли я? — попита Бърн.
Сестра Вероник се насили да погледне фотографията повторно.
— Боя се, че не я знам. Но ние имаме над хиляда ученички. Новите през този срок са триста.
Замисли се за секунда, после се пресегна и натисна бутона на интеркома върху бюрото си.
— Бихте ли повикали доктор Паркхърст, ако обичате?
Сестра Вероник бе потресена. Гласът й потреперваше:
— Тя…
— Да — отвърна Бърн. — Тя е мъртва.
Сестра Вероник отново се прекръсти.
— Но как… кой би… защо? — успя да промълви.
— Все още сме в началото на следствието, сестро.
Джесика пак огледа кабинета — почти такъв, какъвто го помнеше. Опипа протърканите облегалки на стола, на който седеше, и се запита колко ли притеснени момичета са седели на него през последните дванайсет години.
След няколко секунди в кабинета влезе мъж.
— Запознайте се. Доктор Брайън Паркхърст, главен училищен съветник — каза сестра Вероник.
Брайън Паркхърст бе малко над трийсетте, висок и слаб, с фини черти, късно подстригана червеникаво-златна коса и с лице, което през детството е било осеяно с лунички. Облеклото му бе консервативно — тъмносиво спортно сако от туид, синя официална риза и лъснати мокасини с пискюлчета. Нямаше брачна халка.
— Тези хора са от полицията — каза сестра Вероник.
— Аз съм инспектор Бърн. Това е партньорката ми, инспектор Балзано — каза Бърн.
Ръкуваха се.
— С какво мога да ви помогна? — попита Паркхърст.
— Значи вие сте училищният съветник?
— Да — каза Паркхърст. — И училищният психиатър.
— Дипломиран лекар сте, значи.
— Да.
Бърн му показа снимката от полароида.
— Божичко — измърмори онзи и кръвта се отече от лицето му.
— Познавате ли я? — попита Бърн.
— Да — отговори Паркхърст. — Теса Уелс.
— Ще трябва да се свържем с близките й — каза Бърн.
— Разбира се. — Сестра Вероник си даде още миг за свестяване, после се обърна към компютъра и изтрака по клавиатурата. Само след секунда личните данни и оценките на Теса Уелс се появиха на екрана. Сестра Вероник го изгледа, все едно че й се бе явил некролог, после натисна клавиш и лазерният принтер в ъгъла заработи.
— Кога за последно я видяхте? — запита Бърн Брайън Паркхърст.
— В четвъртък, струва ми се.
— Миналият четвъртък?
— Да — каза Паркхърст. — Отби се в кабинета ми да обсъдим в кои университети ще кандидатства.
— Какво можете да ни кажете за нея, доктор Паркхърст?
Брайън Паркхърст направи кратка пауза да подреди мислите си.
— Много умно момиче. Малко по-мълчаливо.
— Добра ученичка ли беше?
— Много. Почти пълна отличничка.
— Била ли е на училище в петък?
Сестра Вероник изчука по клавиатурата.
— Не е.
— В колко започват часовете?
— Седем и петдесет — отвърна Паркхърст.
— И в колко свършват?
— Около два и четирийсет и пет — обади се сестра Вероник. — Но някои остават и до пет или шест за консултации и кръжоци.
— Тя членуваше ли в някой кръжок?
Сестра Вероник пак се обърна към клавиатурата.
— Участвала е в бароковия ансамбъл — малка група за класическа камерна музика. Но те се срещат през седмица. Миналата седмица не са имали репетиции.
— Тук в училище ли се събират?
— Да — отвърна сестра Вероник.
Бърн отново се обърна към доктор Паркхърст: