Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Кевин Бърн се доближи към Уелс.
— Теса имаше ли си най-добра приятелка, сър? Някоя, с която да прекарва по-голямата част от времето си?
— Имаше едно момиче, което идваше тук сегиз-тогиз. Патрис се казваше. Патрис Ригън.
— А приятел имаше ли си? Някой, с който да излиза?
— Не. Тя беше… как да ви кажа — стеснителна — отвърна Уелс. — Миналата година излизаше известно време с един Шон, но после спря.
— Знаете ли защо са спрели да се срещат?
Уелс се изчерви леко, после се овладя.
— Ами, той май искаше… Нали ги знаете младежите.
Бърн хвърли бегъл поглед на Джесика — сигнал тя да поеме воденето на бележките. Хората обикновено се стягат, когато някой записва дословно казаното от тях. Докато Джесика пишеше, Кевин Бърн можеше да поддържа зрителен контакт с Франк Уелс. Джесика се зарадва, че още след първите няколко часа съвместна работа с Бърн двамата можеха да се разбират като стари колеги.
— Знаете ли фамилното име на Шон? — попита Бърн.
— Бренън.
Уелс се обърна с гръб към прозореца, за да се върне на фотьойла. Но леко залитна и се хвана за перваза. Бърн скочи и с няколко крачки прекоси стаята. Хванал Франк Уелс под лакътя, внимателно го насочи към тапицирания стол. Уелс седна и напъха кислородната тръба в носа си. Взе отново снимката от полароида и я огледа.
— Няма й го колието.
— Моля? — попита Бърн.
— След конфирмацията й, й подарих часовник-колие с ангелче. Никога не го сваляше. Никога.
Джесика погледна към снимката на етажерката — петнайсетгодишна гимназистка в типична поза а ла „Олан Милс“31. Сребърното колие си беше там, около врата на момичето. И изведнъж Джесика се сети, че когато бе много малка, през онова странно и объркано лято, през което майка й се бе превърнала в скелет, майка й, й каза, че си има ангел-хранител, който цял живот ще я пази, да не й се случи нищо лошо. На Джесика й се прииска и Теса Уелс да си е имала подобен ангел. Но снимката от местопрестъплението твърдеше нещо съвсем друго.
— Сещате ли се за нещо друго, което може да ни е от полза? — попита Бърн.
Уелс замълча няколко секунди, но бе явно, че вече не участваше в диалога им, а по-скоро се носеше върху спомените за дъщеря си — спомени, все още непревърнали се в призрачни сънища.
— Вие, разбира се, не я познавахте. Заварили сте я в това ужасно състояние.
— Знам, сър — каза Бърн. — И не мога да ви опиша колко съжаляваме.
— Знаете ли, че като беше малка, ядеше буквичките от корнфлейкс само в азбучен ред?
Джесика се сети за собствената си дъщеря Софи и за систематичността, която проявяваше във всичко. Когато си играеше, куклите й бяха наредени по височина. Когато си подреждаше дрехите, всичко ставаше по цветове — вляво червените, в средата сините, а вдясно зелените.
— Щом й станеше мъчно, подскачаше си на куц крак. Какво ще кажете, а? Когато беше на осем, веднъж я попитах защо го прави. А тя ми каза, че си подскачала, докато пак стане щастлива. Що за човек е това — да подскача, когато му е тежко?
Въпросът му увисна във въздуха за няколко секунди. Бърн го улови и много фино го вкара в игра.
— Специална личност, мистър Уелс — каза. — Изключително специална.
Франк Уелс втренчи празен поглед в Бърн, сякаш бе забравил за присъствието на двамата полицаи. После кимна.
— Ще открием кой е сторил всичко това на Теса — рече Бърн. — Давам ви думата си.
Колко пъти е ползвал Бърн този израз, запита се Джесика, и колко пъти е удържал на казаното? Защо не бе и тя толкова самоуверена?
Ветеранът Бърн смени темата, за което му бе благодарна. Не знаеше колко време ще издържи в тази стая, преди стените да рухнат отгоре й.
— Принуден съм да ви задам следващия въпрос, мистър Уелс. Надявам се да ме разберете.
31
Американска верига от ателиета за портретна фотография. — Б.пр.