Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Ръцете й, обаче.
На пръв поглед сякаш бяха събрани за молитва, но реалността се оказа далеч по-мрачна. На Джесика й се наложи да ги огледа повторно, за да се убеди, че очите й не я лъжат.
Погледна към Бърн. Той също бе забелязал ръцете на момичето. С поглед си предадоха един на друг безмълвната информация, че нямат работа с обичайно убийство, извършено в пристъп на ярост, нито пък с често срещащите се убийства от ревност. И без думи се споразумяха засега да не разсъждават по въпроса. Щяха да оставят на съдебния лекар да потвърди подозренията им за ужасното състояние на ръцете й.
Как може подобна красота да се озове всред всичката тази гадост? — запита се Джесика. Неочакваното й присъствие направо избожда очите ти — сякаш от плесенясалия бетон е поникнала нежна розичка. Процеждащата се през прозорчетата светлина придаваше на боядисаните й кичури коса някакво гробнично тлеене.
Едно поне бе ясно: момичето нарочно е било оставено в тази поза. А това бе лош признак. В деветдесет и девет на сто от убийствата извършителят гледа моментално да се изпари, което винаги е от полза за следователя. Обикновено действаше така нареченото кръвно оглупяване: човек се панира от гледката на кръв и — от научна гледна точка — оставя след себе си всичко необходимо за уличаването си. Но когато някой отдели време, за да остави трупа в определена поза, значи иска да каже нещо, да остави безмълвно и арогантно послание до разследващите полицаи.
Пристигнаха двама от групата за оглед и Бърн ги посрещна в долния край на стълбата. Няколко секунди след тях пристигна и ветеранът съдебен лекар Том Уайрич с фотографа си.
Снимките са задължителна част от огледа, когато някой загине от насилствена смърт или при загадъчни обстоятелства, или има изгледи някой ден патологът да дава показания в съда. Целта им е да документират естеството и размера на външните наранявания и увреждания.
При убийства, самоубийства и други нещастия със смъртен изход на територията на града службата по съдебна медицина ползваше свой щатен фотограф, който бе на денонощно повикване.
Самият доктор Томас Уайрич, близо петдесетгодишен, бе крайно подреден човек във всяко едно отношение, като се почне от острите като бръснач ръбове на кафявите джинси и се стигне до безупречно подстриганата му прошарена брада. Нахлузи найлонови пликове върху обувките си, пъхна ръцете си в ръкавици и внимателно приближи момичето.
С гръб към влажната стена, Джесика го наблюдаваше как извършва предварителния оглед. Открай време бе стигнала до извода, че ако те бива в работата и си отваряш очите, можеш да научиш много повече, отколкото от който и да е учебник. От друга страна, надяваше се поведението й да не бъде изтълкувано като израз на безразличие. Бърн реши да използва времето да се качи и да обсъди положението с Бюканън, а така също да определи откъде са влезли жертвата и убиецът, съответно убийците й, както и да упражни общо ръководство.
Джесика се озърташе и се мъчеше да вкара в употреба наученото навремето. Кое е това момиче? Какво му се е случило? Как е стигнало дотук? Кой го е убил? И защо, ако това изобщо имаше някакво значение?
Уайрич приключи с трупа за петнайсет минути и даде път на инспекторите да се приближат и започнат разследването си.
Кевин Бърн се върна. Джесика и Уайрич го посрещнаха на долния край на стъпалата.
— Установи ли приблизителното време на настъпването на смъртта?
— Още няма вкочаняване. Бих казал, някъде към четири-пет тази сутрин. — Гумените му ръкавици изплющяха, докато ги сваляше.
Бърн погледна часовника си. Джесика си записа часа в бележника.
— Причина, евентуално? — попита Бърн.
— Изглежда вратът й е пречупен. Но не мога да кажа със сигурност, докато не я сложа на масата.
— Тук ли е убита?
— И това още не мога да кажа. Но предполагам, че да.
— А ръцете й? — запита Бърн.
Уайрич го изгледа мрачно. Потупа джобчето на ризата си, в което се очертаваше пакет марлборо. Той, естествено, нямаше да запали на местопрестъплението — дори на това тук, — но по жеста му пролича, че има нужда от цигара.
— Железен болт и гайка, струва ми се — каза докторът.
Бърн и Джесика се спогледаха.
— След настъпването на смъртта ли е сложен болтът? — попита Джесика с надеждата, че отговорът му ще е положителен.
— Така ми се струва — каза Уайрич. — Кръвта е много малко. Още следобед ще се заема. Тогава ще знам и повече подробности.