Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Черен дъжд
Черен дъжд - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черен дъжд

Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:

Тайният агент Даниел Лейдлоу повежда експедиция към най-далечните краища на Амазония в търсене на легендарен град на маите. Охранявана от наемника Хоукър, групата, в която е и известен университетски професор, навлиза дълбоко в джунглата. Те не подозират, че вървят по следите на изчезнала преди седмици експедиция и съкровището, което търсят, не е обикновен артефакт, а изключително откритие, което може да преобрази света. Следени от безпощаден милиардер, заплашвани от жестоко индианско племе и дебнати от невидим враг, който оставя след себе си обезобразени трупове, те отчаяно търсят връзката между страховитата реалност от легендите на маите, номадското племе, което ги преследва, и вледеняващата тайна, погребана под древните руини.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 149
Перейти на страницу:

— Красив ли?

Той я погледна с престорено разочарование.

— Можеше и да не си толкова груба.

Даниел кимна.

— Предполагам.

— Въпросът е, че не ти съобщават за това по време на операцията, но след известно време започваш да го усещаш. Басирам се, че бившият ти партньор го е знаел.

Тя мълчаливо се съгласи с него. Гибс им беше дал всичко, каквото бяха поискали, без да му мигне окото, всичко, освен да позволи на Мор да остане. Сигурно Мор наистина знаеше прекалено много.

— Ще трябва да работиш на тъмно — отвърна Даниел.

— Ще направя каквото мога. Кажи ми само каквото смяташ, че трябва да знам. Можеш да започнеш с някаква информация за човека, с когото се срещнахме тая нощ. Аз ще науча с кого си има вземане-даване. Може даже да разбера кой му е платил или чрез кого е извършено заплащането. Стори ми се нервен тип, сигурно защото не го е направил по свое желание. Освен това мога да уредя нов транспорт с човек, на когото имам доверие.

— А аз как да разбера дали мога да ти имам доверие? — попита тя.

— Няма как. Не и по начина, по който аз имам доверие на тия хора. — Хоукър кимна към вътрешността на клуба. — Но бъди сигурна, че хората винаги действат в свой интерес. А в момента ти можеш да ми предложиш нещо, което никой друг не е в състояние да ми осигури.

— И ако допуснем, че това е вярно, какво те кара да смяташ, че ти можеш да ми имаш доверие?

Пилотът се отпусна назад и й се усмихна с изражението на измамник и мошеник, изражение на човек, който знае какво ще донесе следващата карта и цял живот е чакал да бъде изиграна. И в същото време беше очарователно.

— Моите възможности са по-ограничени — отвърна Хоукър. — Мога да си тръгна и да продължа да водя тоя мизерен живот тук. Мога и да рискувам с теб. Та така — заключи той. — Време е да хвърлим заровете.

Даниел не успя да скрие усмивката си. Струваше й се логично. Дори справедливо. Сделката сигурно щеше да вбеси Гибс, но това я правеше още по-привлекателна.

— Добре. Приемам предложението ти. Но не мога да ти обещая нищо, преди да съм го уредила. Ще разговарям с някои познати и ако се предлага сделка, ще я получиш. Съгласен?

— Напълно.

В този момент се появи широкоплещест мъж с буйни мустаци и силен загар. С идеално фризираната си с пяна коса и безупречно бялото си официално сако, той приличаше на кинозвезда от отдавна отминало време. Носеше две чаши в едната си ръка и бутилка скъпо чилийско вино в другата. Представи се като Едуардо, собственик на клуба и бивш благодетел на младия господин Хоукър. Двамата се ръкуваха, след което новодошлият насочи цялото си внимание към Даниел.

— Кое е това прелестно видение? — попита той. — И как го е сполетяло огромното нещастие да прекара вечерта в такава компания?

Хоукър се престори на обиден от намека на Едуардо. Лейдлоу протегна ръка.

— Казвам се Даниел.

Мъжът се усмихна, целуна ръката й и отново се обърна към пилота.

— Американка — отбеляза той. — Като теб.

— Американка — отвърна Хоукър. — Но не като мен.

Едуардо вдигна вежди.

— Което говори добре за нея, несъмнено.

— Несъмнено — съгласи се приятелят му.

Собственикът на клуба стана сериозен.

— Имали сте проблем.

— Не мога да ти кажа как изглеждат — рече Хоукър. — Нито даже как са облечени. Но сигурно още ни търсят.

— Не се тревожи — успокои го Едуардо. — Ще ви изпратя до вкъщи с моята кола. Междувременно съм вдигнал на крак още хора, приятели от полицията. Те обичат големите чекове и размирните побойници. И казах на Диего тая нощ да не пуска вътре никой друг.

На лицето на Хоукър се изписа огорчение.

— Това е най-силната ти нощ, ще ти струва скъпо.

Едуардо се подсмихна и се обърна към Даниел.

— Нашият приятел Хоукър си го бива, но хич го няма в бизнеса. Не знам по-добър начин да привлека клиенти от това да им затворя вратата под носа. Утре вечер пак ще го направя, както и през цялата седмица, а идния петък ще удвоя цените и пак ще напълня заведението с три пъти повече хора. — Той леко поклати глава. — Вече се питам защо не съм се сетил за това преди години.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)