Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Даниел приближи роувъра до релсата и се огледа. Беше пълно с коли и строителни материали. Камари от петролни варели се бореха за място с контейнери и всевъзможни боклуци.
— Тази част е много по-търговска, отколкото предполагах — каза тя.
Нататък при канала група мъже работеха край малък кораб под светлината на два прожектора.
— Онова там сигурно е твоето корабче — каза Хоукър.
— И ако искаме да го наемем, ще трябва да влезем вътре. — Даниел вдигна крак от педала на спирачката и джипът пресече релсата с две силни разтърсвания. Стоманеният портал започна да се затваря зад тях.
Медина слезе от колата и им даде знак да паркират до стар бял пикап. Даниел спря до него и се обърна към Хоукър да каже нещо, но пилотът не й даде възможност.
Той протегна лявата си ръка и я натисна назад към облегалката. Дясната му ръка се вдигна нагоре, стиснала тежък черен пистолет, който се насочи към лицето й. Даниел се извърна и затвори очи. Чу се изстрел и гореща вълна облиза бузата й.
Тя отвори очи и видя някакъв мъж с узи да полита назад. Меката му шапка падна на земята зад него. Зашеметена и вцепенена, Лейдлоу чу Хоукър да й вика през мъглата. Той стреля по друга цел и Даниел стисна скоростния лост, включи на задна и настъпи педала на газта. Колелата се завъртяха и джипът се стрелна назад.
— Давай! — изкрещя Хоукър и отново натисна спусъка.
Поглеждайки през рамо, Даниел се насочи право към затворения портал, продължи да увеличава скоростта и колата с рев се заби точно в средата. Тежката врата се разтърси и се огъна. От подпорната стена изхвърчаха късове бетон и колелата на портала изскочиха от релсата, но деформираната желязна преграда някак успя да ги спре.
Даниел превключи на първа, но моторът беше угаснал. Изключи на неутрална и завъртя ключа. Точно когато големият осемцилиндров двигател запали, предното стъкло се пръсна под град от куршуми.
Засипани от стъкла, двамата с Хоукър се наведоха, за да се прикрият. Пилотът протегна ръка над таблото и отвърна на огъня, изстрелвайки пет куршума на сляпо. Грохотът в затвореното купе на роувъра беше оглушителен, но стрелбата отсреща спря и Даниел имаше достатъчно време да включи на скорост и пак да натисне газта.
Джипът измина десетина метра, преди тя да удари спирачки и да превключи на задна. Хоукър вече се беше ориентирал и отново стреляше в мрака. Един от нападателите падна, после втори. Останалите се изпокриха.
Роувърът се понесе назад, блъсна се пак във вратата, изтръгна я от бетона и тя отхвърча оттатък пътя сред дъжд от искри. Даниел завъртя волана и предницата на колата зави наляво, насочвайки се към освободения изход.
Даниел рязко включи на първа, настъпи газта и потегли сред подновения обстрел откъм оградения участък. Куршумите се врязаха в колата, пробивайки дупки в метала, и пръснаха на парченца задния и страничните прозорци, докато автомобилът на Медина, вече шофиран от някой друг, се опита да им отреже пътя.
Хоукър се прицели в шофьорското място на връхлитащата кола. Когато куршумите му улучиха предното стъкло, седанът се завъртя и се заби в останките от подпорната стена на портала. Така и не разбраха дали шофьорът е мъртъв, ранен или просто е завил рязко, за да не бъде уцелен. Роувърът се отдалечи и сцената скоро се скри от поглед.
Голямата машина набираше скорост по пътя, по който бяха дошли само преди минути. Даниел зави още на първия ъгъл и джипът се наклони настрани, заплашвайки да се преобърне, после се изправи и се понесе по дълга непозната улица.
Сега летяха по тъмен каньон, тясна улица, минаваща между долепените сгради отляво и грамадните панелни складове отдясно. Нямаше друго осветление, освен бледите ивици на пресечките с други улици. Даниел се взираше в кръстовищата пред тях, като очакваше всеки момент кола да прегради пътя им. Но нямаше намерение да спира.
На улицата зад тях се появиха фаровете на два автомобила.
— Ето ги, идват! — надвика Хоукър нахлуващия през разбития преден прозорец рев на роувъра.
Тя го чу, но не отговори. Същата въздушна струя, която я оглушаваше, й пречеше да вижда. Гледаше с присвити очи и мигаше често, за да прогони сълзите. После забеляза позната улица — Аве де Сетембро, главната артерия, отвеждаща от пристанището. Завъртя силно волана и джипът с поднасяне и писък на гуми зави натам. След миг вече се носеха по широкия път.
Въпреки че педалът на газта пак беше натиснат докрай, роувърът набра още съвсем малко скорост и моторът започна да се задъхва. Стрелката стигна до сто и двайсет километра в час и злокобно тръгна обратно.