Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
ОПО имаше по-зловеща мисия — активно събиране на промишлени тайни, включително такива, които принадлежат на чуждестранни сили и организации. С други думи, промишлен шпионаж. ОПО още от самото начало се ръководеше от бивши служители на ЦРУ, като се започне с директора Стюарт Гибс.
Тази промяна остана невидима за външния свят. ОПО изглеждаше почти маловажен, нищо повече от поддържащо звено за Изследователския отдел, помощница на своята чаровна и преуспяваща голяма сестра. Именно Изследователският отдел привличаше цялото внимание на медиите, с него обичаха да бъдат свързвани сенатори и генерални директори, за него разказваха статиите в „Тайм“ и „Бизнес Уик“. За възхитената публика Изследователският отдел олицетворяваше НИИ — той разполагаше с осемдесет процента от бюджета, деветдесет процента от персонала и четири от петте сгради във Вирджиния Индъстриъл Комплекс. Но малцината, които знаеха истината, смятаха ОПО за по-важното звено.
Докато минаваше покрай другите сгради, Мор не сдържа усмивката си. През цялата си служба в НИИ той още не беше стъпвал в тях — и днес това положение нямаше да се промени. Каквото и да му готвеше бъдещето, то го очакваше от отсрещната страна на хълма, при Стюарт Гибс, в сграда пет.
Към края на половинкилометровата алея Мор се чувстваше изпълнен с енергия. Той изкачи жизнерадостно стъпалата и влезе във фоайето. Показа служебната си карта и постави палеца си върху инфрачервения скенер. На четвъртия етаж мина през втора проверка и след минута стоеше в чакалнята на директора.
Секретарката на Гибс едва го погледна.
— Той ви очаква.
Мор се въоръжи с решителност и влезе.
Кабинетът на директора се помещаваше във вътрешна стая без прозорци, добре осветена и просторна, но изненадващо спартанска за човек с такава власт. При появата на Мор Стюарт Гибс се приближи с протегната ръка.
— Добре дошъл, Арнолд — каза той. — Подраняваш, както винаги.
Поздравът прозвуча странно и кухо — усмивката беше крива, като неравни зъби на свиреп хищник. Мор се почувства всичко друго, но не и добре дошъл.
— Заповядай, седни — покани го директорът и го поведе към столовете за посетители пред бюрото, един от които вече беше зает. — Повиках Мат Блъндин на срещата — поясни Гибс. — Той има информация, която може да те заинтересува.
Мат Блъндин беше шеф на сигурността в НИИ, грамаден мъж, чието туловище не се побираше между страничните облегалки на кожения стол. Той беше пушач и всички знаеха, че пие много и предпочита късните нощи пред ранните утрини. В осем сутринта вонеше на никотин и мазната му коса и измачканият костюм не допринасяха с нищо, за да опровергаят предположението, че не се е прибирал цяла нощ.
И все пак Блъндин беше сред най-добрите в бранша, често се консултираше с ФБР, Комисията по ценните книжа и фондовите борси и конгресната Бюджетна комисия и ако някога напуснеше НИИ, дълъг списък от компании само чакаха да го направят богат.
Мор се настани до него и се зачуди дали не трябва да повика адвоката си.
— Откога не сме разговаряли лично? — започна Гибс. — От девет месеца? Може би от година? — Той сви рамене. — Така или иначе, адски отдавна.
Слаб, с ъгловато лице и осем години по-млад от Мор, директорът седеше изправен като бастун. Пясъчнорусата му коса беше започнала да посивява през изтеклата година, но бе все така педантично вчесана назад и намазана с гел. Макар и безупречен, дизайнерският му костюм малко му висеше. Мършав и по-рано, от последната им среща Гибс беше отслабнал с няколко килограма и в резултат някак приличаше на пор. Гибс Гризача, помисли си Мор. Гибс Плъха.
— Добре, Стюарт, осведоми ме за причината да ме повикаш тук — пръв откри огън Мор. — Ако има такава.
— Не съм сигурен, че тонът ти ми харесва — заяви Гибс.
— Аз пък съм сигурен, че не ти харесва. Но така става, когато дръпнеш килимчето под краката на някого и после цяла седмица не му обръщаш внимание. Изкарваш го от релси.
Директорът го изгледа яростно.
— Тримата сме тук по няколко причини. На първо място заради инцидент с Даниел Лейдлоу и човека, с когото снощи си я пратил да се срещне, някой си господин Дуарте Медина.
Лицето на Мор започна да се зачервява.
— Какъв инцидент?
— Била е нападната на срещата — отвърна Гибс. — Обстрелвали колата й и за малко да я убият.