Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Каза, че не си въоръжен.
— Да — призна пилотът.
Тя вдигна чашата с вода.
— Явно не си ми казал истината.
Хоукър се усмихна.
— Добре ли си?
— Едното ми ухо е заглъхнало, но ще се оправя.
Изражението му стана сериозно.
— Някой ти е подготвил капан. Може би бившият ти партньор?
Нямаше начин Арнолд Мор да я изложи на опасност. Бяха много близки от дълги години.
— Съмнявам се. Не твърдя, че е случайно, но не беше капан от нашата страна.
— Тогава какво?
— Може би изнудване или опит за похищение. Американка с дебели връзки изчезва и искат откуп за нея. Като с твоя приятел. Из тия краища се случва много често.
— Знам всичко за „тия краища“ — заяви той. — И си права, може да е всичко. Само че не е. Свързано е с експедицията.
Даниел не искаше да продължават в тази посока. Но ако се налагаше, предпочиташе да приключат бързо.
— Накъде биеш? — попита тя.
Хоукър се поколеба, явно смутен от прямотата й.
— Все още познавам някои хора. И проверих това-онова. Известно ми е какъв пост заемаш и каква е репутацията ти. Обиколила си целия свят, но това е било, преди да станеш регионален директор.
Думите увиснаха във въздуха. Това повишение вървеше със самата задача, ала тя всъщност продължаваше да е подчинена на Мор. Повишението щеше да влезе в сила само при успешно провеждане на операцията.
— Прав си само наполовина — Отвърна Даниел.
— Това е повече от обикновено. И е достатъчно, за да ме накара да се питам какво всъщност става тук.
Големите клечки в Управлението си седят на бюрата, четат доклади и казват на хората къде да ходят и какво да правят.
Хоукър се отпусна назад със самодоволно изражение и добави:
— Само че ти си тук. И преди партньорът ти да си замине, и двамата бяхте тук — високопоставени директори, работещи на най-ниско ниво и помъкнали със себе си цивилни, които нямат представа в какво ги въвличат.
Тя гневно впери очи в него.
— Не е по мой избор.
— И все пак сигурно ще създам проблем, ако им кажа, че са стреляли по нас.
— Проблемът ще е най-вече за теб — студено отвърна Даниел.
Хоукър я погледна изпитателно.
— Странното е, че веднъж участвах в такава операция. Китайски разузнавач, преминал на наша страна, трябваше да пристигне през Хонконг със списък на шпиони и част от шифър. Имаше доверие само на една красива банкова касиерка от Макао, затова я взехме с нас, като й осигурихме изключителна охрана и се молехме никой да не бъде убит. Сигурността беше на толкова високо равнище, че директорът на отдела за азиатски операции лично се срещна с онзи. В операцията не бяха включени обикновени агенти, нито местният клон на Управлението. Нямаше и никакви документи. Участваха само неколцина души, които не съществуват, един представител на правителството, който постоянно отсъстваше, и една млада жена, която се върна към нормалния си живот малко по-богата, но без да разбере какво става.
Даниел слушаше с надеждата, че и на нейната група ще й провърви, и в същото време размишляваше над идеята за човек, който не съществува. В досието му изобщо не се споменаваше за китайската операция.
— Виж, нямам представа какво правиш тук и, честно казано, не ме интересува — продължи той. — Но каквото и да е, това е нещо голямо и трябва да се запази в тайна. Иначе нямаше да си тук. Партньорът ти също не би дошъл. И ти определено нямаше да ме потърсиш. Не и при моето положение.
При неговия „статут“, помисли си Даниел.
— Под „положение“ имаш предвид факта, че те издирват.
Това явно го обиди.
— Не ме „издирват“, да не съм някакъв обикновен престъпник.
— Нима? Държавният департамент е издал заповед за задържането ти. Както и Интерпол. Националната служба за сигурност, ЦРУ, ФБР — всички те биха искали да разменят няколко думи с теб, за предпочитане в заключена стая. Възможно ли е да издирват човек повече от това?
— Да бе! И къде са, по дяволите? Не смяташ ли, че ако се бяха опитали, щяха да ме намерят? Ти успя. — Хоукър поклати глава. — Те не искат да ме открият. Искат само да са сигурни, че няма да ми изгубят следите.
Този факт й беше известен, макар да не разбираше причината.
— Пък и това само доказва правотата ми — добави пилотът. — Казваш, че ме издирват, но все пак ме нае. Би четири часа път, за да го направиш, след като само с едно телефонно обаждане можеше да повикаш някой от вашите. Това може да означава само едно: тази операция е повече от секретна — тя трябва да бъде невидима даже за собствените ви хора. И за да се погрижиш за това, ти наемаш човек, който не може да говори с никого, човек, когото никой няма да изслуша.