Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Кайл Форман, американски сенатор, на четирийсет и три. Успял, интелигентен и решителен. Предричат му, че ще стане 45-ият президент. Изключително популярен в Сената и сред избирателите.
— Чувал съм за него — произнесе бавно Дракон. Слабият му акцент беше едва доловим.
— Голям авторитет е по въпросите на околната среда. Преди две години основа „Една земя“. Организацията се превърна в най-бързо развиващото се надпартийно движение в историята. Както вече казах, той е популярен… но не и сред нас. — И Чума се усмихна цинично.
— Какво сте намислили?
Чума отново се бе взрял в пламъците.
— Колко души си убил по наша поръчка? — попита той, без да откъсва очи от жълто-оранжевите огнени форми.
— Двайсет и четири.
— Премахването на добрия сенатор ще бъде мръсна работа. Той е много добре охраняван, но ние доста помислихме върху това, имам предвид аз и моите… колеги. Няма как да избегнем сериозните косвени щети. Какво е отношението ти към сериозните косвени щети, приятелю?
Дракон го погледна безизразно.
— Това може да означава, че ще прибавим още една нула към обичайната цена. Какво мислиш за това? — попита Чума.
Лицето на Дракон беше като маска, не изразяваше никаква емоция.
— Кога започвам?
15.
Ослепителнобелият и безформен свят на Стефани започна да си възвръща цветовете и очертанията. Но тя не идваше в съзнание. Сънуваше как се разхожда по плажа Балморал по северния бряг на Сидни. Слънцето грееше в розово-червено на изток и хвърляше утринни отблясъци по изпръхналия бял пясък, но въпреки това беше горещо. Тя бе облечена в оранжев бански и саронга, който бе купила от Бали. Дългите й крака бяха загорели и тя току-що бе подстригала късо русата си коса.
Един кичур се измъкна иззад ухото й и тя разсеяно го прибра обратно. Някой вървеше до нея. Беше съпругът й Тед. Държаха се за ръце. Той се смееше на нещо, което тя бе казала. В този миг обичаше Тед толкова много, че й се струваше, че ще се пръсне.
В някои отношения той си беше типичен англичанин от богатата средна класа, скован и официален, но я разбираше, оценяваше всяко нейно качество, познаваше всеки неин недостатък — тя работеше прекалено усърдно, отделяше му прекалено малко време, не се отнасяше сериозно към перспективата да стане майка. Спортуваше от малка и се бе вманиачила в поддържането на теглото си, затова тренираше непрекъснато и беше изключително критична към него и лошите му навици. Беше белязана от детството си, преминало в бедност. Баща й, непоправим комарджия, им докара разорение, досадни кредитори и дупки на покрива. Знаеше, че Тед я обича въпреки тези й недостатъци, които не бяха никак малко… Той я бе излекувал, направи я по-добър човек.
След това в ума й нахлу мъчителен спомен. Тед беше мъртъв. Разбира се, че беше така. Беше напълно и безвъзвратно мъртъв. Бе разкъсан от скрита талибанска мина, докато служеше в британските специални военновъздушни сили. Не й разрешиха да види трупа. Беше раздробен на парчета и някои части липсваха. Но в един дъждовен ден в авиобазата на Кралските военновъздушни сили „Брайз Нортън“ видя как свалят покрития с националния флаг ковчег от един самолет „Херкулес“. Стоеше на стотина метра от него с командирите и роднините на Тед.
Стефани отвори очи и видя тавана, огрян от топла мека светлина, идваща от неизвестен източник. Кошмарните образи бързо избледняха. Помръдна глава и усети силна болка в очите, която я накара да простене.
— Жива е!
Тя се обърна по посока на гласа и видя лицето на Том Ериксън. Опита се да седне, но се оказа прекалено болезнено.
— На твое място не бих го правил — каза Том. — Спокойно, Стеф.
Тя не му обърна внимание и примигна, сякаш за да събере мислите си.
— Какво…
— Какво се случи ли? Беше на ей толкова от ярката светлина — каза Ериксън и вдигна ръка, палецът и показалецът му бяха на милиметри разстояние.
Тя посегна към главата си, защото челото й бе пронизано от нова остра болка.
— А, да, контейнерът. — Огледа стаята. — Защо си тук, Том?
— А защо не? Идеален съм за болногледач.
Стефани се усмихна.
— Къде са останалите?
— Ами по обичайните задачи — правят се на екшън герои — отвърна Том с презрение.
— Колко време бях в безсъзнание?
— Около двайсет и четири часа.