Червеношийката

— Ами ако се забие цяла граната? Продължавай.

Гюдбран затвори очи и по устните му заигра усмивка.

— За десерт имаше пюре от сливи. Или браунис. Те не бяха обичайно лакомство; мама донесе рецептата от Бруклин.

Даниел плю в снега. През зимата обикновено сменяха караула на един час, но Синдре Фауке и Халгрим Дале имаха висока температура, затова Едвард Мускен, командирът, удължи времето на два часа, докато не разполагат с пълния си състав.

— Мъчно ти е за нея, нали? За майка ти.

Гюдбран се усмихна, плю в снега на същото място като Даниел и вдигна поглед към замръзналите звезди на небето. Нещо изшумоля в снега и Даниел вдигна глава.

— Лисица — промърмори той.

Не беше за вярване, но и тук, където всеки квадратен метър бе бомбардиран и мините лежаха по-нагъсто отколкото паветата пред Двореца, имаше животни. Не много, но бяха виждали зайци и лисици. И някой друг пор. Естествено, опитваха се да ги убият, всичко бе добре дошло в тенджерата. Но след като застреляха един немец, отишъл да донесе заек, началството разбра, че руснаците пускат дългоухи пред окопите им, за да ги подмамват да навлизат в ничията земя. Едва ли руснаците доброволно се разделяха със зайците си!

Гюдбран облиза напуканите си устни и погледна часовника. Оставаше един час до смяната на караула. Подозираше, че Синдре си е натъпкал ректума с тютюн, за да вдигне температура. Той е способен на това.

— Защо се върнахте от САЩ? — попита Даниел.

— Заради срива на борсата. Татко изгуби работата си в корабостроителницата.

— Виждаш ли — кимна Даниел. — Това е капитализмът. Бедните хорица изнемогват, а богаташите дебелеят, независимо дали има подем, или криза.

— Такъв е животът.

— Досега е било така, да. Но сега ще настъпят промени. Като спечелим войната, Хитлер сигурно има някоя малка изненада за хората. И татко ти няма защо да се тревожи, че ще остане без работа. Ти също трябва да се запишеш в Националното обединение.

— Наистина ли вярваш във всичко това?

— А ти не вярваш ли?

Гюдбран не обичаше да противоречи на Даниел, затова само вдигна рамене, но Даниел повтори въпроса.

— Вярвам, разбира се — потвърди Гюдбран. — Но сега мисля най-вече за Норвегия. За това, че не бива да пускаме болшевиките в страната си. Ако влязат, непременно ще се върнем в Америка.

— В капиталистическа страна? — Гласът на Даниел стана по-рязък. — Демокрация в ръцете на богатите, изоставена на произвола на случайността и корумпираните лидери?

— По-добре това, отколкото комунизъм.

— Демокрациите са на изживяване, Гюдбран. Само виж Европа. Англия и Франция вървяха към разпад много преди да избухне войната, с безработица и експлоатация по цялата им територия. Сега има само двама души, достатъчно силни, за да спрат пропадането на Европа в хаоса, и те са Хитлер и Сталин. Ето пред този избор сме поставени. Братски народ или варвари. Почти никой в Норвегия не дава вид, че разбира какъв късмет извадихме, защото първи дойдоха немците, а не касапите на Сталин.