Човекът със сините кръгове

— Ако я погледна, ще ми се повдигне — каза Данглар.

— При мен е друго, нещо в коленете. Особено когато са жени, дори да са грозни като нея — отвърна Кастро.

— Какво четеш в тефтерчето?

— Ето, слушай: „Накъдрих си косата, но си оставам грозна. И татко, и майка бяха грозни. Така че няма на какво да се надявам. Една клиентка търсеше син мохер, а аз нямах. Лош ден“.

Адамсберг наблюдаваше четиримата инспектори, които се качваха в колата, и си мислеше за малката си любима, за Ричард III и за тефтерчето на дамата. Един ден малката му любима го бе попитала: „Не е ли убийството като пакет слепнало се фиде, което е достатъчно да цопнеш във вряла вода, за да се отлепи? А врялата вода е мотивът, нали?“. Беше отговорил: „Онова, което отлепва фидето, е по-скоро знанието. На знанието трябва да се уповаваш“. А тя рече: „Не съм сигурна, че разбирам отговора ти“, което бе съвсем нормално, тъй като и той не го разбираше напълно.

Адамсберг чакаше съдебния лекар, който продължаваше да мърмори, да приключи с предварителния оглед на тялото. Фотографът и екипът от лабораторията вече си бяха тръгнали. Комисарят единствен стоеше и гледаше трупа, докато инспекторите чакаха в камионетката. Надяваше се да го споходи малко знание. Но знаеше, че докато не срещне човека със сините кръгове, няма смисъл да се напъва. Трябваше само да събира информация, а за Адамсберг информацията нямаше нищо общо със знанието.

Шарл като че ли се чувстваше по-добре и Матилд си рече, че би могла да разчита на един спокоен четвърт час, през който той няма да се опитва да види сметката на цялата вселена. Възнамеряваше вечерта да го представи на старата Клеманс. Бе помолила Клеманс да си остане вкъщи, като, за да избегне най-лошото, настоятелно я предупреди, че новият наемател е сляп и че ни бива да възкликва: „Исусе, колко ли страдате“, нито да се прави, че нищо не забелязва.

Шарл изслуша Матилд, която го представяше, и се вслуша в гласа на Клеманс. Никога не би повярвал, че този глас принадлежи на наивната жена, описана му от Матилд. По-скоро долавяше нотки на безпрекословна решимост, както и странна и висока интелигентност. Разбира се, думите, които казваше, изглеждаха глупави, но зад тях, в звучността, в интонацията на гласа, се криеше някакво тайно знание, държано в клетка и издаващо задъхано ръмжене като лъв в селски цирк. Човек чува ръмженето и си казва, че това може би не е циркът, за който си е мислел, че програмата не е толкова жалка, колкото му се е сторила в началото. А това прикрито и поради това обезпокоително ръмжене Шарл, господарят на шумовете и звуците, го чуваше съвсем отчетливо.

Матилд му сипа едно уиски, а Клеманс заразказва случки от живота си. Шарл бе притеснен заради Клеманс и доволен заради Матилд. Божествена жена, безразлична към лошотията му.