Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Шварцкопф лично написа чернова на съобщение, правейки го много по-силно, и нареди изпращането му на Колин Пауъл. В съобщението се изискваше помощта на ПСИОП и в резултат от него 4-та група ПСИОП започна да се разполага в Залива на 25-ти август. Първата група включваше Норманд, Девлин, планиращия персонал и неколцина други. Веднъж озовали се там и с пристигането на допълнителни части на ПСИОП, Норманд и щабът му изработиха по-подробни оперативни планове, покриващи широк спектър от стратегически, оперативни и тактически мисии. Но дори с подкрепата на главнокомандващия по-голямата част от ПСИОП плановете на Норманд престояха месеци в Министерството на отбраната, очевидно спрени заради геополитически съображения на Вашингтон.
— Ние се страхуваме от операции зад граница — обясни по-късно полковник Норманд. — Презграничните операции — от Саудитска Арабия например отвъд границата в Ирак — бяха в много случаи опасни сами по себе си и винаги носеха потенциален риск за противодействие и изпадане в неудобно положение. Затова винаги съществуваше вероятността Вашингтон да ги прати в глуха линия. Това означаваше, че една стратегическа кампания, целяща да обясни на иракските граждани защо войната е лоша, не можеше да бъде осъществена. Но това осакатяваше и тактическите операции срещу иракските войници.
— Един позив представлява презгранична операция — обяснява Норманд. — Наредено ти е да започнеш да обработваш иракските войници. Добре, но не можеш да го направиш, защото те не се намират от твоята страна на границата. Не ти е позволено да провеждаш презгранични операции.
Официалната съпротива караше Норманд да снове между Вашингтон и Рияд с план след план, търсейки одобрение от СНЩ и безброй други високопоставени военни, както и от чиновници в Министерство на отбраната и Държавния департамент. След няколко седмици митарства той накрая получи разрешение да действа.
Но в съответствие с нова концепция Вашингтон раздели плана на две половини — открита и тайна. „Откритите“ ПСИОП действия бяха одобрени, в тайните — спрени. Параграф 22: почти всичко, което Норманд искаше да направи, беше преценено като „тайно“ в голямата си част просто защото изискваше сътрудничество с друга организация или страна. С изключение на един филм със заглавие „Линия в пясъка“ — който трябваше да бъде редактиран отново, защото отлагането направи части от него остарели — основните ПСИОП инициативи срещу Ирак бяха блокирани. По-късно филмът щеше да бъде пренесен тайно в Ирак и разпространен свободно из целия свят; но нищо друго в стила на „стратегическа“ ПСИОП кампания — обработване на обикновени иракски граждани и информирането им защо страната им беше атакувана — нямаше да бъде осъществено. Карл Стайнър изразява следното мнение по този въпрос:
— Замесени са определени защитници на такава линия на поведение и съществуват определени хора, които не искат да се замесват в нищо, криещо някакъв риск. Те така оцеляват, ограничават рисковете за себе си. И когато се сблъскаш с това, трябва да накараш председателя на СНЩ или главнокомандващия да отмени заповедите на всички тези птици и да ги изрита от процеса, защото в противен случай те вечно ще го бавят.
Накрая Норманд отиде при Шварцкопф в средата на декември, малко преди да изтече мандатът му като командир на 4-та група ПСИОП и да приеме друго назначение. Застанал отвратен пред главнокомандващия, той му каза:
— Трябва да изпратим съобщение във Вашингтон, че ако не получим одобрение скоро, няма да сме в състояние да изпълним плана. — Той връчи на генерала лист хартия. — Препоръчвам да изпратите това съобщение.
Норманд внимателно беше подготвил съобщение „Да започваме“, шедьовър на дипломатическо красноречие, учтиво настояващ пред Вашингтон за „преразглеждане“ на въпроса.
— Глупости — каза Шварцкопф. — Той скъса листа и започна да пише свое собствено съобщение. То започваше с думите „Смотани бюрократи във Вашингтон“ и после ставаше наистина злобно.
— Какво ще кажеш за това? — попита главнокомандващият, връчвайки листа на Норманд.
— Ако го подпишете, аз…
— Подписано е — прекъсна го Шварцкопф.