Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Аленото цвете и бялото
Аленото цвете и бялото - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аленото цвете и бялото

Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:

„Аленото цвете и бялото“ ни връща в Лондон от Втората половина на деветнайсети век. Това е историята на един вечен, вълнуващ, жизнен и мрачен, омагьосващ и плашещ град и на три жени, чиито житейски пътища се преплитат по улиците на имперската столица — една уличница, една невротична дама от висшето общество и една еманципирана и дълбоко набожна жена. Шугър, привлекателна и остроумна проститутка, копнее за по-добър живот. След срещата си с Уилям Ракъм, наследник на парфюмерийна империя, тя тръгва към върховете на обществото. По пътя си Шугър среща всякакви хора, привлекателни, наивни, зли и добросърдечни — живи образи, чиито съдби се преплитат във вълнуващ разказ за една силна и динамична епоха, време на политическа мощ и отчайваща мизерия, на безплътни идеали и скрити пороци, на краен материализъм и пламенна набожност.
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
1 ... 222 223 224 225 226 227 228 229 230 ... 448
Перейти на страницу:

Така свършва страницата, а Шугър няма сили да я прелисти и да продължи да чете. Вместо това затваря ръкописа и опира лакът на него, подпряла брадичка в дланта си. В паметта й е още съвсем пресен споменът за вечерта, когато присъства на изпълнението на „Реквием“-а, дирижиран от синьор Верди. Несъмнено в публиката имаше дами, за които това беше просто повод да демонстрират новите си тоалети, а после и да поклюкарстват, но имаше и други, които излизаха от залата в състояние, близко до транс, забравили собственото си физическо присъствие. Шугър знае това — нали видя лицата им! Израженията им бяха възторжени, като че ли все още слушаха музиката; когато трябваше да тръгнат, вървяха унесени, сякаш под звуците на адажиото, което още отекваше в главите им. Шугър срещна погледа на една от тези дами и двете размениха усмивки — такива искрени, сърдечни усмивки! — всяка бе видяла своята любов към музиката, отразена в очите на другата.

Преди години, не, дори преди месеци, ако някой й бе дал иконоборческия чук в ръката, тя би разрушила с радост всяка опера на света; би изгорила къщите на всички тези изискани дами и би ги пратила право в лапите на мизерията. Но сега започва да се задава въпроси… тези просмукани от омраза представи как разглезените дами се съсухрят и тънат в мръсотия по фабрики и работилници, заедно с по-простите си посестрими — за какво правосъдие може да става дума тук? Защо пък не бъдат изгорени фабриките, защо работилниците не бъдат изравнени със земята — а не оперите и елегантните домове? Защо да се принизяват хората, които вече живеят на по-високо ниво, вместо тези от низините да се издигнат до тяхното? Каква превземка има в това да можеш да забравиш тялото си, интересите на плътта, както би могло да се случи с една дама, която е в състояние да обърне повече внимание на мислите и чувствата си? Трябва ли да обвиняваме жена като Агнес, задето не е в състояние да си представи, че съществува такова нещо като дървена дръжка с навит парцал на края й, която служи за почистване на нежелана сперма от… катеричката й?

(Другата дума й звучи толкова отблъскващо, че не може да я произнесе дори наум).

Още веднъж Шугър отваря скъпоценния си ръкопис. Отваря го наслуки, с последна надежда, че може все пак да попадне на нещо, с което да има основание да се гордее.

„Сега ще ти кажа какво смятам да направя — казах аз на мъжа, който се бъхтеше безсилно, завързан за леглото. — Смятам да се позанимая с тази твоя мъжественост, с която толкова се гордееш. Когато членът ти се вдигне и втвърди, ще взема тази тънка тел и ще я завържа най-долу, около ствола. Защото смятам да ти направя един малък подарък!“

Тя изпъшква и захлопва папката. Никой никога не би пожелал да чете подобно нещо — но никому няма и да се наложи да го прави.

Вълна от самосъжаление се надига в гърдите й, тя отпуска лице в дланите си и се оставя на сълзите. Следобедът вече преваля, Уилям не дойде, а в градината чуруликат малки сини птиченца, красиви, невинни същества, благодарение на които тя вижда отровната грозота на отвратителния си роман в цялото й безобразие… Господи, щом я налягат такива мисли, сигурно скоро ще й дойде мензисът. Започне ли да вижда чуруликащите синигерчета като предвестници на справедливо наказание, е време да приготвя превръзките…

Звънът откъм входната врата я стряска така, че тя неволно бутва с лакът ръкописа и страниците се разхвърчават из целия кабинет. Тя се хвърля отгоре им, започва да ги събира безразборно, пълзи напред-назад по пода. Едва успява да натъпче купчината листа обратно в гардероба и да го затвори с ритник, преди да чуе как Уилям отваря външната врата — той, разбира се, си има ключ.

— Уилям! — провиква се тя, обзета от искрено облекчение. — Аз съм! Искам да кажа, тук съм!

1 ... 222 223 224 225 226 227 228 229 230 ... 448
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)