Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Нел вече бе заела правилната поза за самоотбрана. Ако се наложеше да се бие до смърт с тях, нямаше да се колебае. Но никое от момичетата не се втурна в асансьора. Вместо това водачката им пристъпи напред и насочи нещо към Нел. Разнесе се тих пращящ звук, Нел усети убождане в корема си и след секунди почувства, че ръцете й стават невероятно тежки. Дупето й също започна да натежава. Главата й клюмна. Коленете й се подгънаха. Не можеше да държи очите си отворени. Докато клепачите й се спускаха, тя видя, че момичетата усмихнато се приближават към нея и протягат червените въжета. Нел не можеше да помръдне нито една част от тялото си, но остана в пълно съзнание, докато я завързваха. Връзваха я бавно, методично и умело — правеха го всеки ден от живота си.
Мъченията през следващите няколко часа бяха чисто експериментални. Не продължиха много и не й нанесоха трайни увреждания. Тези момичета си изкарваха прехраната с връзване и измъчване на хора по такъв начин, че да не оставят белези. Това бе всичко, което всъщност знаеха. Когато на водачката им й хрумна идеята да забият цигара в бузата на Нел, това беше нещо съвършено ново за тях и толкова стресна останалите момичета, че в продължение на няколко минути не можеха да кажат нищо. Нел усещаше, че повечето от тях не са способни на такива неща и че само искат да я предадат на „Юмруците“, за да получат поданство в Небесното кралство.
Самите Юмруци започнаха да се появяват дванайсетина часа по-късно. Някои от тях носеха консервативни делови костюми, други униформи на охраната на сградата, трети изглеждаха така, сякаш са дошли да заведат някое момиче на дискотека.
Когато пристигнаха, всички те имаха работа. Бе очевидно, че когато бунтът наистина започнеше, този апартамент щеше да играе ролята на местен щаб. „Юмруците“ носеха припаси с товарния асансьор и изглежда прекарваха много време в телефонни разговори. Постоянно прииждаха още и в апартамента на мадам Пинг винаги имаше десет-двайсет души. Някои от тях бяха много уморени и мръсни и незабавно се хвърлиха на койките.
В известен смисъл на Нел й се искаше да правят каквото ще правят и бързо да свършват. Но в продължение на много време не се случи нищо. Когато пристигнаха първите Юмруци, момичетата ги заведоха да видят Нел, напъхана под едно от леглата и просната сред локва от собствената й урина. Водачът на бунтовниците освети за миг лицето й с фенерче, после се извърна, без да проявява какъвто и да е интерес. Очевидно щом се увери, че момичетата са дали своето за революцията, Нел загуби всякакво значение.
Тя предполагаше, че след време тези мъже неизбежно ще си позволят с нея онези волности, обявявани за право на победителя от войниците, освободили се от женското влияние на цивилизованото общество. За да направи тази перспектива не дотам привлекателна, Нел предприе отчаяната мярка да се омърси със зловонните продукти на естествените си вътрешни процеси. Но повечето „Юмруци“ бяха прекалено заети и когато пристигаха нови попълнения от мръсни пехотинци, момичетата на мадам Пинг с готовност им предлагаха услугите си. Нел реши, че войниците, настанени в публичен дом, естествено ще имат определени очаквания и че обитателките му ще проявят неблагоразумие, ако ги разочароват.
Беше тръгнала по света да търси щастието си и ето какво бе открила. По-ясно отвсякога разбираше мъдростта на забележките на госпожица Матисън за враждебността на света и за това колко важно е да си член на влиятелно племе. Интелектът на Нел, огромните й познания и умения, натрупани по време на интензивното й обучение, не означаваха абсолютно нищо, когато се бе сблъскала с шепа организирани селяни. В настоящото си положение тя не можеше да спи, а се унасяше и се разсънваше, като от време на време я спохождаха халюцинации. Неведнъж сънува, че управителят е дошъл в хоплитската си броня, за да я освободи. Болката, която изпитваше, щом се върнеше в съзнание и осъзнаеше, че умът я е лъгал, бе по-ужасна от всякакви мъки, които можеха да й причинят другите.
Накрая се умори от зловонието под леглото и се измъкна навън. От пленяването й бяха изтекли поне трийсет и шест часа. Водачката на момичетата, онази, която бе угасила цигарата си в лицето й, сряза червеното въже и мръсната й нощница. Крайниците на Нел се отпуснаха на пода. Момичето донесе бич, който понякога използваха в разиграването на сценарии с клиентите, и започна да шиба Нел, докато възстанови кръвообращението й. Този спектакъл привлече голяма тълпа от „Юмруци“, които се събраха в спалнята, за да погледат.