Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
В продължение на няколко минути Нел като хипнотизирана наблюдаваше гледката. После случайно хвърли поглед към друга улица и видя там същото.
Тя бързо обиколи покрива. Няколко колони неумолимо се приближаваха към основите на сградата, в която се намираше Нел.
След известно време една от тези колони премина през последните бежански тълпи и стигна до края на просторния площад, заобикалящ небостъргача. Тя рязко спря и остана там няколко минути, за да изчака да я настигнат останалите.
Отначало Нел предполагаше, че колоните са подкрепления на „Юмруците“, които се събират около сградата, очевидно предвидена за щаб-квартира на последната им атака срещу Крайбрежната република. Но скоро стана ясно, че новодошлите са пристигнали с други цели. След още няколко минути на непоносимо напрежение и почти пълна тишина, по безмълвен сигнал колоните неочаквано изригнаха на площада. Когато се заизливаха от тесните улици, те се разгърнаха в сложен строй с точността на професионална показна част и нападнаха внезапно изпадналите в паника и дезориентирани „Юмруци“, надавайки невероятно мощен боен вик. Когато този звук измина двестате етажа до ушите на Нел, тя усети, че космите й настръхват, защото това не беше дълбокият рев на възрастни мъже, а яростният писък на хиляди малки момичета, остър и пронизителен като писък на гайди.
Това бе племето на Нел, дошло за своята водачка. Тя се завъртя на пети и се спусна към стълбището.
Когато стигна до първия етаж и малко неразумно изскочи във фоайето на сградата, момичетата бяха пробили стените на няколко места и се справяха с останалите защитници. Движеха се на групи от по четири. Едно момиче (най-едрото) се хвърляше към противника, насочило към сърцето му заострен бамбуков прът. Докато привличаше вниманието му, други две (най-дребните) се приближаваха отстрани, хващаха го за краката и го повдигаха във въздуха. Четвъртото момиче (най-бързото) вече го бе заобиколило и го нападаше изотзад, забивайки нож или друго оръжие в гърба му. Нел проследи пет-шест такива атаки и тази техника никога не претърпя неуспех, нито пък някое от момичетата получи сериозно нараняване.
Изведнъж тя усети, че я обзема дива паника, когато си помисли, че ще направят същото и с нея, но след като я вдигнаха във въздуха, никой не я нападна, макар че от всички страни прииждаха много момичета. Те се справиха с последните оцелели „Юмруци“ и изнесоха Нел на площада, където около сто хиляди момичета — Нел не можеше да преброи всички полкове и бригади — едновременно паднаха на колене, сякаш повалени от божествен вятър, и й поднесоха своите бамбукови колове, ножове, оловни тръби и нунджага. Командирите на дивизиите й стояха най-отпред, както и нейните министри на отбраната, външните работи, науката и развитието. Всички те й се покланяха, не с китайски или викториански поклон, а с някаква смесица между двата.
Нел би трябвало да е загубила дар слово или да е вцепенена от удивление, но не беше — за първи път през живота си разбираше защо е родена и се чувстваше добре в новото си положение. В един миг животът й бе безсмислен неуспех, а в следващия беше придобил величествен смисъл. Тя започна да говори и думите леко се заизливаха от устата й, сякаш ги четеше от страниците на „Буквара“. Нел прие верността на Мишата армия, похвали ги за великите им подвизи и махна, с ръка към площада над главите на малките си сестри към хилядите бежанци от Нова Атлантида, Нипон, Израел и всички други Външни племена.
— Нашето първо задължение е да ги защитим — каза Нел. — Покажете ми състоянието на града и на всички в него.
Искаха да я понесат на ръце, но тя скочи на каменната настилка и започна да се отдалечава от небостъргача, насочвайки се към своята войска, която се раздели и й направи път. Улиците на Пудонг бяха пълни с гладни и ужасени бежанци, а сред тях, в прости селски дрехи, покрити със собствената й и чужда кръв, с разкъсани белезници на китките, следвана от своите генерали и министри, крачеше варварската принцеса със своите книга и меч.
Карл Холивуд се събуди от звън в ушите и парене в бузата, което се оказа два и половина сантиметрово парче стъкло, забито в плътта му. Когато седна, леглото му се раздрънка и разтрака, пръскайки огромно количество разбито стъкло, и от прозорците го лъхна ужасно зловоние. Старите хотели си имаха чар, но и недостатъци — като например това, че прозорците бяха направени от древни, чупливи материали.