Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
— Принцеса Нел прибра полите си с две ръце и ги вдигна високо над главата си, оставяйки студения въздух да облъхне тялото й и да отнесе нощницата й — каза Нел. — После дълбоко си пое дъх, затвори очи, сви крака и се хвърли напред във въздуха.
Четеше за това как сияещите вълни я обливали, когато стаята внезапно се изпълни със светлина. Тя погледна към вратата, като си мислеше, че някой е влязъл и е включил осветлението, но беше сама и по стената премигваха отблясъци. Нел обърна глава в обратната посока.
Централната част на Високото шосе се бе превърнала в топка от бяла светлина, отметнала покривалото си от студена тъмна материя в нощта. Сферата постепенно се уголемяваше, докато накрая като че ли изпълни повечето пространство между Цю Шузан и крайбрежната линия на Пудонг. От бял цветът й стана червеникаво-оранжев и експлозията отвори във водата огромен кратер, който се превърна в кръгла вълна от пара и пръски, носеща се по повърхността на океана като дъговиден лъч, хвърлян от джобно фенерче.
Парчета от гигантския кабел на Захранването, който преди бе съставлявал по-голямата част от масата на Високото шосе, бяха изхвърлени в небето от експлозията и сега се премятаха във въздуха. Бавното им въртене говореше за големината им. Те хвърляха жълта сярна светлина над града, докато яростно се разгаряха от вятъра, предизвикан от собственото им движение. Блясъкът очертаваше силуетите на два огромни стълба водна пара, издигащи се от океана на север и юг от Високото шосе. Нел разбра, че „Юмруците“ трябва едновременно да са взривили нипонското и индийското Захранвания. Следователно „Юмруците на справедливата хармония“ вече разполагаха с нанотехнологични експлозиви — бяха изминали дълъг път от опита им да вдигнат във въздуха моста над Хуанг Пу с няколко бутилки водород.
Ударната вълна се блъсна в прозореца и стресна няколко от момичетата. Нел ги чу да си мърморят от спалнята. Зачуди се дали не трябва да ги предупреди, че сега Пудонг е откъснат от света, че „Юмруците“ са започнали последната си атака. Но макар да не можеше да разбере какво си говорят, тя ясно долавяше интонацията им: това не ги изненадваше, не ги натъжаваше.
Всички те бяха китайки и можеха да станат поданички на Небесното кралство просто като се обличат в консервативните дрехи на това племе и проявяват дължимата почит към мандарините. И несъмнено щяха да постъпят тъкмо така, веднага щом „Юмруците“ дойдеха в Пудонг. Някои може би щяха да бъдат подложени на унижения, арест или изнасилване, но след година всички щяха да се влеят в Небесното кралство, сякаш Крайбрежната република никога не бе съществувала.
Но ако новините от вътрешността изобщо означаваха нещо, „Юмруците“ бавно щяха да убиват Нел с многобройни малки рани и изгаряния, след като им омръзнеше да я изнасилват. Напоследък тя често виждаше китайските момичета да вървят на малки групи и крадешком да й хвърлят погледи. В гърдите й започваше да зрее подозрение, че някои от тях може би предварително знаят за нападението и се готвят да я предадат на „Юмруците“, за да докажат верността си.
Тя открехна вратата и видя две от тези момичета да се прокрадват към койката, на която обикновено спеше Нел, с червено полимерно въже в ръце.
Веднага щом се вмъкнаха в нейното отделение, Нел изтича по коридора и стигна до асансьора. Докато го чакаше да пристигне, тя беше по-уплашена отвсякога. Кой знае защо видът на жестокото червено въже в малките ръце на момичетата я ужасяваше повече от ножовете в ръцете на „Юмруците“.
От спалнята се надигна силен смут.
Камбанката на асансьора иззвъня.
Тя чу вратата на спалнята да се отваря и някой се затича по коридора.
Вратата на асансьора се отвори.
Във фоайето се появи едно от момичетата, видя я и пронизително извика на другите нещо.
Нел влезе в асансьора, натисна бутона за първия етаж и после онзи за затваряне на вратата. Момичето се замисли за миг, после се хвърли напред. По коридора тичешком се появиха още няколко момичета; Нел изрита непосредствената си противничка в лицето и тя отлетя назад, разпръсквайки във въздуха кръв. Вратата на асансьора започна да се затваря. Точно когато двете й части се срещаха по средата, през стесняващата се пролука тя видя едно от другите момичета да се хвърля към бутона на стената. Вратите се затвориха. Последва кратка пауза и отново започнаха да се отварят.