Том 6 (Исторически драми) [bg]

ГРИФИТ

                Кардиналът,

макар от скромен род, е бил безспорно

от люлката предназначен за слава.

Той беше богослов дълбок и зрял,

със убеждаващи език и мисъл.

Към който бе му враг, той беше твърд,

но със приятелите — мек и топъл.

Да, беше алчен — и това е грях! —

ала и щедър и затуй говорят

близнаците разсадници на мъдрост

във Ипсуич и във Оксфорд272, от които

единият порути се със него,

защото не жела да надживее

добрия, който беше го издигнал;

а другият, макар и незавършен,

е тъй прочут и раснещ, че ще носи

прославата на своя основател

по целия ни християнски свят

завинаги. Провалът го отрупа

със щастие, защото в него той,

прозрял във себе си, получи дар

блаженството да се почувства дребен

и си спечели по-голяма чест

от таз, която тоя свят ни дава,

умирайки смирен и в страх от Бога.