Торбарите [bg]

— Кой ще ти бъде репортер-редактор?

— О, Джонас — възропта той, ококорен невинно, — мислех, че знаеш. Милата дама, с която вечеря снощи, разбира се.

Разсмях се неудържимо. Не можех да се овладея. Дъртият копелдак беше по-хитър, отколкото смятах. Имаше шпиони дори в „21“.

След като си тръгна, се обърнах към Макалистър:

— Всъщност, не е необходимо да оставам за подписването на книжата с Енгел, нали?

Той ме изгледа проницателно.

— Може и без теб. Защо?

— Искам да замина за Калифорния — отвърнах аз. — Предстои ми да правя филм. Защо да стоя в Ню Йорк, където нищо не мога да свърша?

— Дейвид и Бонър са тук. Чакат да ги повикаш.

— Телефонирай на Дейвид. — След минутка той ми подаде слушалката. — Здравей, Дейвид, как е Роза?

— Чудесно, Джонас, много е щастлива.

— Радвам се — продължих аз. — Исках само да ти кажа, че свърши страхотна работа по онази история с акциите. Слушай, смятам, че е излишно да се мотая из Ню Йорк, докато се подготвя „Грешницата“. Ще поема към Калифорния.

— Но, Джонас, довел съм Бонър в Ню Йорк.

— Чудесно — казах аз. — Откарай го обратно в студиото и му кажи, че ще се видим там. Там е единственото място, където се правят филми.

— Добре, Джонас — каза той с леко разочарован тон. — Със самолет ли заминаваш?

— М-да. Мисля, че мога да хвана полета на ICA в два часа. Така ще бъда в Калифорния утре сутринта.

— Обади се по телефона на Роза, Джонас. Ще се зарадва да те чуе.

— Непременно, Дейвид — обещах аз. — Впрочем, как мога да намеря тази Джени Дентън? Мисля, че е редно да се запозная с момичето, което ще играе главната роля в „Грешницата“.

— Тя е в Палм Спрингс, хотел „Тропикъл Флауър“, регистрирана под името Джуди Белдън.

— Благодаря, Дейвид — казах аз. — Довиждане.

— Лек път, Джонас.