Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Дъглас се приближи, застана зад Бердичев и го потупа по гърба.
— И не могат нищо да направят! Браво, Сорен! Страшен си! Мислех си, че няма да доживеем деня, когато…
Отново избухна тържествуващ смях сред мъжете, събрани в галерията, после Дъглас призова към ред и нареди на прислужниците да донесат още чаши — искаше да вдигне наздравица.
— За Сорен Бердичев! И за „Нова надежда“!
Две дузини гласове повториха наздравицата; две дузини мъже отпиха и отправиха изпълнени с възхищение погледи към човека в средата на кръга.
Сорен Бердичев наклони глава, след това е усмивка се обърна към наблюдателния прозорец и впери поглед в сцената долу.
Онова, което се разиграваше в Камарата, беше безпрецедентно. През всичките години, откакто тя съществуваше, не се беше случвало нищо подобно. Дори убийството на Пьотър Леман не я бе разтърсило така яростно. Поражението на опита на Седмината да наложат вето — ход, предназначен да ограничи полетите на „Нова надежда“ в пределите на Слънчевата система — бе достатъчно необикновено, но онова, което последва, беше направо смайващо.
Резултатът от вота бе посрещнат с диво тържествуване. Фракцията, противник на ветото, бе победила с мнозинство от сто и осемнадесет гласа. После духовете се успокоиха, низшият секретар Бароу тихичко се приближи до трибуната и започна да говори.
Отначало повечето депутати изобщо не слушаха какво говори Бароу. Все още продължаваха оживено да обсъждат резултата от гласуването. Но един по един те млъкнаха и цялата важност на онова, което говореше Бароу, завладя редовете.
Бароу предлагаше с две трети мнозинство да се приеме специално предложение. Предложение за съставяне на обвинителни актове срещу определени членове на Камарата. Очерта подробностите на разследването, проведено от тайно съставен подкомитет в Камарата — разследване за корупция, незаконна практика и присвояване на незаконни такси.
Тук той млъкна и вдигна поглед от листа. Посрещна го пълна тишина.
Бароу се обърна с лице към една определена секция в Камарата и започна да чете списък с имена. Беше стигнал само донякъде — а списъкът беше дълъг, когато шумът от пейките на ХАН заглуши гласа му.
Всяко име в списъка беше на ТАИ — на „джоб“; положението и верността им бяха купени и платени от Седмината. Това дори повече и от отхвърлянето на ветото върху звездолета бе пряко предизвикателство към авторитета на Седмината. Беше равносилно на декларация на Камарата за независимостта от Танговете. Бароу изчака секретарят на Камарата да призове към ред, после заряза за миг списъка и подхвана страстна реч за Камарата и как тя е била компрометирана от Седмината.
Врявата от пейките на ТАИ заглъхна сред въодушевените радостни изблици от всички страни в Камарата. Нарастващата сила на ТАИ е отдавнашен предмет на спорове дори сред представителите ХАН и гневът на Бароу отразяваше собствените им чувства. Едно време беше по-друго — тогава ТАИ бяха уважавани хора, но сегашните нахални младоци не бяха нищо повече от рупори на Седмината.
Когато се стигна до гласуване, разликата беше толкова малка, колкото изобщо бе възможно. Три гласа решиха всичко. Осемдесет и шестте ТАИ, споменати в списъка на Бароу, щяха да бъдат обвинени.
Надигна се рев. Побеснелите ТАИ хвърляха възглавничките от пейките по говорителя, а някои се втурнаха към него, за да го бият, но добре, че други им преградиха пътя.
После, по сигнал на секретаря, войските на охраната на Камарата нахлуха в залата и започнаха да арестуват споменатите ТАИ — слагаха им белезници като на най-обикновени престъпници и им прибираха пропуските.
Бердичев гледаше края на всичко това — видя как отвеждат и последния ТАИ, който бурно протестираше, надолу към килиите под Камарата.
Потръпна развълнувано. Този ден щеше да се помни. Откога мечтаеше той да дойде! „Нова надежда“ беше спасена, а силата на Камарата заякна. А после, след като го отпразнуват, той щеше да се заеме със следващата фаза на своя план.
Обърна се и погледна мъжете, събрани в панорамната зала — инстинктивно усещаше на кого може да се довери, а на кого — не — и се усмихна на себе си. Започваше тук и сега. Сила, която цялата власт на Седмината не можеше да спре. А файлът „Аристотел“ щеше да й придаде фокус, чувство за цел и посока. Когато разберат какво са криели от тях, нямаше да има връщане. Файлът щеше да доведе края на властта на Седмината.