Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— Играеш ли, Тон Чу?
Чен срещна погледа на Де Вор и за миг се замисли дали е възможно да го разпознае под маската, после прогони мисълта — спомни си как Де Вор бе убил човека, когото Чен бе наел да играе него самия онзи ден, преди пет години, когато умря Као Джиян. НЕ — помисли си той, — ЗА ТЕБЕ СЪМ ТОН ЧУ, НОВИЯТ РАБОТНИК. НО НИЩО ПОВЕЧЕ. УМЕН ЧОВЕК. ПОКОРЕН. БЪРЗО УЧИ. НО НИЩО ПОВЕЧЕ.
— Баща ми играеше, ШИ Бергсон. Понаучих се от него.
Де Вор погледна двамата стражи зад Чен, посочи им лекичко с брадичка вратата и ги освободи. Напуснаха веднага.
— Седни, Тон Чу. С лице срещу мене. Докато играем, ще си поговорим.
Чен влезе в кръга светлина и седна. Де Вор го гледаше известно време, отпуснал ръце на коленете си; след това се усмихна.
— Тези двамата, дето сега излязоха… Те са полезни хора, но като опре до тази игра — вместо мозъци в главите им има лайна! Ти лайна ли имаш в главата си, Тон Чу? Ще ми свършиш ли работа?
— Ще ви свърша, ШИ Бергсон.
Де Вор се взря в него, после отпусна очи.
— Ще видим.
Взе едно бяло камъче от подноса и го постави на две линии навътре и шест надолу от горния ляв ъгъл на таблото. Чен забеляза колко здраво и все пак колко нежно Де Вор държи камъка между палеца и показалеца си; колко остро изтрака топчето върху дървото, когато той го постави — колко живо и определено изглеждаше самото движение. Погледна върху дъската своите седем черни камъка като крепости, отбелязващи границата на територията на бойното поле. Своите седем и тези на Де Вор.
Камъчетата на Де Вор бяха толкова бели, че сякаш надхвърляха тъмната сила не неговите собствени.
Чен взе едно черно камъче от подноса, задържа го за миг в ръка, заобръща го между пръстите си, като усещаше хладната му гладкост, съвършената заобленост на върховете му, приятното обло чувство, което създаваше. Никога не бе усещал нищо подобно — никога не бе играл с камъчета и дъска. Все с машини. Машини като онази в стаята на Као Джиян.
Той постави внимателно камъчето на дъската, вземайки пример от Де Вор, и отново чу онова остро, прекрасно изтракване на камъка върху дървото. После се облегна назад.
Де Вор веднага отговори на неговия ход. Още едно бяло камъче в горния ляв ъгъл. Агресивен, нападателен ход. Неочакван. Право в ъгъла. Чен контрира почти инстинктивно — черното му камъче се вряза между две бели. Но Де Вор веднага тропна друго камъче върху дъската и оформи „тигрова уста“ около последното черно камъче на Чен — заобиколи го от три страни и заплашваше да го превземе, освен ако…
Чен се включи и оформи „лакът“ от три черни камъчета — слабо формирование, макар и не злощастно, но вече губеше инициативата; бе оставил агресивната сила на Де Вор да го прати в защита. Вече бе изгубил ъгъла. Шест хода — и вече бе загубил единия ъгъл.
— Искаш ли ЧА, Тон Чу?
Той вдигна очи от дъската и срещна погледа на Де Вор. Нищо. Мислите му си оставаха неразгадаеми. Чен се поклони.
— За мене ще бъде чест, ШИ Бергсон.
Де Вор плесна с ръце; на вратата се появи лице и той просто вдигна дясната си ръка с разперени два пръста. В същото време с лявата постави още едно камъче. Две долу, две вътре — подсилваха линията и охраняваха ъгъла. Само глупак би загубил при това положение, а пък Де Вор не беше глупак.
Де Вор се облегна назад и се загледа в него.
— Колко пъти си побеждавал баща си, Тон Чу?
— Докато бях дете — доста често, ШИ Бергсон. Но после той ни напусна. Когато бях на осем години. Видях го едва миналата година. На погребението му.
Чен постави ново камъче и погледна Де Вор. Нищо. Никаква реакция. И все пак, Де Вор, както и измисленият Тон Чу, бе загубил баща си на осем години.
— Какъв лош късмет. И оттогава не си ли играл?
Чен си пое дъх и се загледа в ходовете на Де Вор. Играеше толкова бързо, сякаш не мислеше, а просто реагираше. Но Чен знаеше много добре как стоят нещата всъщност. Всеки ход на Де Вор бе внимателно обмислен; всички възможности бяха разчетени предварително. За да играеш с него, трябваше да си подготвен също толкова добре като него. А за да го победиш?
Чен се усмихна и постави друго камъче.
— От време на време. Но главно с машини. Доста години са минали, откакто съм седял и съм играл така, ШИ Бергсон. За мене е чест, че ме намирате за достоен.
Отново огледа дъската. Ъгълът вече беше почти сигурно загубен, но собствената му позиция бе много по-силна и имаше доста добра възможност да си разчисти територия в горния край — ШАН — и в ЧУ — на запад. И не само това — следващият ход на Де Вор беше принудителен. Трябваше да играе в горния край — две вътре. За да запази линията си. Гледаше и се усмихна вътрешно, когато Де Вор постави следващото бяло камъче точно там, където бе предвидил.