Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Жалко, че няма да мога да отида в Макао — каза той. — Предполагам, че там ще отидат всички роднини от страна на баща й. Особено синът?
— Да — отговори Мей-мей със сладка въздишка, сигурна, че посланието й е вече отгатнато правилно. — Така предполагам.
— Хм! — каза презрително А Сам. — Сигурно всички ще се радват много, когато синът напусне Хонконг.
— Защо? — попита внимателно Мей-мей, застанала внезапно нащрек заедно с Гордън, чиято умора мигновено изчезна.
А Сам пазеше рядката информация за подобен драматичен момент.
— Този син е истински варварски дявол. Той ходи два-три пъти в седмицата в публичния дом на варварите. — Тя спря да говори и наля малко чай.
— Добре, продължавай, А Сам — каза нетърпеливо Мей-мей.
— Той ги бие — отговори важно тя.
— Може би не е бил доволен от тях — каза Мей-мей. — Един добър бой няма да навреди на тези варварски курви.
— Да. Но той ги бие с пръчка и ги измъчва, преди да легне с тях.
— Искаш да кажеш, че прави това всеки път ли? — попита недоверчиво Мей-мей.
— Всеки път — отговори А Сам. — Той си плаща за биенето и после плаща за, ъъ, за манипулацията, ако може така да се каже. Пфу! Веднъж вътре и край — щракна тя пръсти — ей така!
— Ха! Откъде знаеш всичко това, а? — попита Мей-мей. — Мисля, че имаш нужда от хубав бой. Сигурно си измислила всичко това, злоезичница такава!
— Изобщо не съм, Майко. Онази варварка — старата вещица, с невъзможното име ми го разказа. Онази със стъкленото око и с невероятните вадещи се зъби.
— Фордъринджил? — попита Гордън Чен.
— Точно така, уважаеми господине. Същата тази жена има най-голямата къща в Куинс таун. Наскоро купи шест момичета „хокло“ и една кантонка. Едната от…
— Бяха пет момичета „хокло“ — каза Гордън Чен.
— Вие също ли сте в бизнеса? — попита учтиво Мей-мей.
— Да — отговори той. — Напоследък става много изгоден.
— Продължавай, А Сам, скъпа.
— Добре, Майко, както казах, едно от момичетата „хокло“ е роднина на А Тат, която, както знаете, е сродена с майка ми. Това момиче било определено да бъде с него една нощ. Веднъж било достатъчно! — Гласът на А Сам стана съвсем тих. — Той едва не я убил. Бил я по корема и по бедрата, докато се обляла в кръв, а после я заставил да прави разни работи с члена му. След това…
— Какви неща? — попита също така тихо Гордън Чен, като се наведе ниско към нея.
— Да — присъедини се Мей-мей. — Какви неща?
— Не е моя работа да описвам такива странни и извратени действия, но тя трябвало да го обслужи с всички свои части.
— Всички ли?
— Всички, Майко. От ужасния бой, от ухапванията, ритниците и всички други издевателства бедното момиче насмалко не умряло.
— Изумително! — каза Мей-мей и добави остро: — И все пак мисля, че си измислила цялата тази история, А Сам. Не каза ли ти, че това било — и щракна повелително пръсти — пфу или нещо подобно?
— Точно така. Той винаги обвинява момичето ужасно, макар че тя няма никаква вина. Това е най-лошото. Това и другото, че членът му е малък и слаб. — А Сам вдигна ръцете си към небето и започна да вие. — Дано никога да нямам деца, ако лъжа! Да умра набръчкана стара мома, ако лъжа! Червеи да изядат предците ми, ако лъжа! Никога да не почиват в мир! Никога да не се преродя! Дано моите…
— Стига, А Сам — каза й Мей-мей, — вярвам ти.
А Сам продължи нацупено да пийва чая си.
— Как бих се осмелила да излъжа превъзходната си майка и нейния уважаван роднина? Но аз наистина мисля, че боговете трябва да накажат този проклет варварски звяр!
— Да — каза Гордън Чен.
И Мей-мей се усмихна вътрешно.
Книга пета
Онзи следобед Струан се качи на „Чайна клауд“. Изпрати капитан Орлов на една от лорчите, а Сергеев — в просторните каюти на „Рестинг клауд“. Нареди да се опънат всички платна, да се вдигнат веригите и се измъкна от пристанището пред дълбочините.
Три дни води „Чайна клауд“ като стрела на югоизток. Нок-реите поскърцваха под опънатите платна.
Бе излязъл в морето да се пречисти. Да отмие утайката, думите на Сара, загубата на Роб и Карин.
Да благослови Мей-мей и радостта, че я има.
Притисна се към гръдта на океана като любовник, завърнал се от вечността, и океанът го приветства с вълнения и бури, но овладени, без нито за миг да застраши нито кораба, нито самия него, който водеше кораба.
Разкриваше му съкровищата си пестеливо, като отново го правеше силен, възвръщаше му живота, достойнството и го благославяше така, както само морето може да благослови мъжа, и го пречистваше така, както само океанът може да пречисти.