Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Той благославяше своя джос, че тай-панът е негов баща, когото толкова много уважава. Знаеше, че ако не беше така, любовта му към Мей-мей нямаше да остане синовна. Поднесоха чай и тя освободи Лим Дин. Но за благоприличие накара А Сам да остане. Знаеше, че момичето няма да разбере сучоския диалект, на който продължи да разговаря с Гордън Чен.
— Стрелата може да се окаже опасна.
— Да, Върховна, ако попадне в лоши ръце. Интересувате ли се от стрелба с лък?
— Когато бяхме малки, аз и брат ми пускахме хвърчила. Веднъж стрелях с лък и много се уплаших. Но мисля, че понякога една стрела може да бъде дар от боговете и да не е опасна.
Гордън Чен помисли малко и каза:
— Наистина така е. Например ако попадне в ръцете на човек, умиращ от глад, който се прицелва в дивеч и после улучва целта.
Ветрилото й потрепна красиво. Радваше се, че разбра начина му на мислене, а това означаваше, че информацията ще бъде предадена много по-лесно и забавно.
— Такъв човек ще бъде особено предпазлив, ако има само един шанс да улучи целта.
— Вярно е, Върховна. Но умният стрелец има запас от много стрели. — „Какъв ли ще е дивечът?“ — помисли си той.
— Една бедна жена никога не може да изпита мъжка ловна страст — каза спокойно тя.
— Мъжът въплъщава принципа янг — той е ловец по волята на боговете. Жената е принципът йин — тази, на която ловецът донася храната, за да я сготви.
— Боговете са много мъдри. Те учат ловеца да разпознава годния за ядене дивеч от негодния.
Гордън Чен отпи внимателно от чая. Какво искаше да каже тя? Да открият някого? Или да хванат някого и да го убият? Кого ли иска да намерят? Последната метреса на чичо Роб и дъщеря му ли? Може би не, защото едва ли имаше тогава нужда от такава тайнственост, а и Джин-куа никога не би ме замесил в подобно нещо. „Кълна се в боговете, какво влияние има тази жена върху Джин-куа! Какво ли е направила за него, че го е заставила да ми заповяда на мен, а чрез мен и на мощните триади, да изпълня каквото пожелае?“
Тогава изведнъж си спомни слуха, че Джин-куа разбрал преди всички други за внезапното завръщане на флотилията в Кантон, вместо да отплува на север, както бяха предполагали. Сигурно му е изпратила тайно знак и по този начин го е задължила! Айиии-йа, какъв дълг! Това предупреждение несъмнено е спестило на Джин-куа три-четири милиона таела!
Уважението му към Мей-мей порасна.
— Понякога ловецът трябва да използва оръжието си, за да се предпази от дивия звяр в гората — каза той, като поведе разговора в нова посока.
— Наистина, сине мой. — Тя затвори бързо ветрилото си и потръпна. — Дано боговете пазят една жена от такива злини.
„Значи иска някой да бъде убит“ — помисли си той. Гордън разглеждаше порцелановата чаша и се питаше кой можеше да бъде той.
— Пътищата на злото са неизброими. То лети и лази по земята. Има го на континента, има го и на този остров.
— Да, сине мой — каза Мей-мей, ветрилото й се люшна леко и устните й потрепериха. — Има го дори в морето. Сред най-високопоставените и богатите. Ужасни са пътищата на боговете.
Гордън Чен едва не изпусна чашата си. Обърна се с гръб към Мей-мей и се опита да събере разбърканите си мисли. „Морето“ и „високопоставените“ означаваха само двама човека. Лонгстаф или самия тай-пан. Дракони на смъртта! Да тръгне против някой от тях би било катастрофално! Коремът му се сви. Но защо! За тай-пана ли става дума? О, богове, дано не е баща ми. Не позволявайте такова нещо!
— Да, Върховна — каза той с известна тъга, защото знаеше, че клетвата му го задължава да й се подчини. — Пътищата на боговете са ужасни.
Мей-мей забеляза внезапната промяна в гласа на Гордън Чен и не разбра защо. Тя се поколеба, смутена. След това стана и се приближи до прозорците на кърмата.
Флагманът стоеше тихо на котва в пристанището, заобиколен от сампани в искрящото море. Отзад бе закотвен „Чайна клауд“, а близо до него „Уайт уич“.
— Корабите са така красиви — каза тя. — Кой ви харесва най-много?
Той се приближи до нея. Знаеше, че не може да е Лонгстаф. Нямаше никакъв смисъл, особено за нея, това да е той. Може би за Джин-куа, но не и за нея.
— Мисля, че онзи — каза той мрачно и посочи „Чайна клауд“.
Мей-мей зяпна и изпусна ветрилото.
— Господи! — извика тя на английски. А Сам бързо вдигна глава и Мей-мей успя да се овладее. Гордън Чен вдигна ветрилото, поклони се ниско и й го подаде отново.
— Благодаря — каза тя и продължи на сучоски диалект. — Предпочитам онзи кораб. — Тя посочи с ветрилото си към „Уайт уич“. Още не можеше да се съвземе от ужасната мисъл, че Гордън Чен се бе заблудил. Какво щеше да стане, ако убиеха любимия й тай-пан. — Другият е безценен камък. Безценен, чувате ли? Недостижим, кълна се във всички богове! Как смеете да помислите нещо друго!?