Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Една седмица. Нито повече, нито по-малко. — Брок погледна Кълъм и отново гласът му стана любезен. — Няма нищо лошо, момче, когато единият от двама мъже иска време, а другият настоява за отговор. Така трябва да бъде. Една седмица, Дърк. Това удовлетворява ли отвратителните ти обноски?
— Да. Благодаря, Тайлър. — Струан тръгна към вратата и широко я отвори.
— След теб, Дърк.
В безопасност в собствените си стаи на борда на „Рестинг клауд“ Струан разказа на Мей-мей какво се бе случило.
Тя го изслуша внимателно и остана доволна.
— О, чудесно тай-пан! Много добра работа!
Той съблече палтото си и тя го закачи в гардероба. От ръкава на туниката й падна свитък. Той го вдигна и го погледна.
На свитъка имаше нежна китайска рисунка с водни бои и много йероглифи. Представляваше красив морски пейзаж с две дребни фигурки — мъж, покланящ се на жена — в подножието на висока, забулена в мъгла планина. Близо до скалистия бряг плуваше сампан.
— От къде имаш това?
— А Сам го донесе от Тай Пинг Шан.
— Много е красиво — каза той.
— Да — отвърна спокойно Мей-мей, отново удивена на чудната изобретателност на дядо й. Беше изпратил свитъка на един от своите агенти в Тай Пинг Шан, от когото Мей-мей купуваше от време на време нефрит. А Сам го бе приела, без да подозира нищо, като случаен подарък за господарката й. И макар Мей-мей да бе сигурна, че А Сам и Лим Дин са разгледали много внимателно картината и йероглифите, тя знаеше, че те никога не биха се досетили за тайното послание, което се съдържаше там. Дори личният семеен печат на дядо й бе внимателно подменен с друг. А и стихът „Шест гнезда ще посрещнат орлите, зелен огън ще лумне внезапно. И надежда крилата ще долети със стрелата“ бе така красив и ясен. Никой друг освен нея не можеше да знае, че с това той й благодари за информацията за шестте милиона таела, че „зеленият огън“ означаваше тай-пана и че дядо й ще изпрати някого, който ще носи стрела, за да може тя да го познае, и който ще й помогне.
— Какво означават тези йероглифи? — попита Струан.
— Трудно да превеждам, тай-пан. Не зная всички думи, но казва: „Шест къщи на птици посрещат големи птици, зелен огън ще гори изведнъж и със стрела ще дойде…“ — Тук тя се намръщи, като търсеше английската дума. — „… ще дойде надежда върху крила.“
— Та това е някаква безсмислица, за бога — засмя се Струан.
Тя въздъхна щастливо.
— Обожавам тебе, тай-пан.
— Обожавам те, Мей-мей.
— Следващия път ние ще построим наш дом, като съветваме с господин фенг шуй, моля.
Тридесета глава
Призори Струан се качи на борда на „Калкута махараджа“, търговския кораб, който щеше да отведе Сара в Англия. Корабът принадлежеше на компания Ост Индия. Щеше да отпътува след три часа и моряците вършеха последните приготовления.
Струан слезе на долната палуба и почука на вратата на каютата.
— Влез — чу той гласа на Сара.
— Добро утро, Сара.
Той влезе и затвори вратата зад себе си. Каютата бе голяма и Удобна. Наоколо се търкаляха играчки, дрехи, торби и обувки. Близо до илюминатора хленчеше в малкото креватче заспиващият Локлин.
— Оправи ли всичко, Сара?
— Да.
Той извади един плик.
— Това е чек за пет хиляди гвинеи. Ще получаваш по толкова на всеки два месеца.
— Много си щедър.
— Парите са твои. Поне това са пари на Роб, не мои. — Той сложи плика върху дъбовата маса. — Аз изпълнявам завещанието му. Писал съм да уредят фонда на тръста, който той искаше, и ти ще получиш акциите. Също така помолих баща ми да посрещне кораба. Би ли желала да останеш в дома ми в Глазгоу, докато си намериш къща, която да ти харесва?
— Не искам нищо твое.
— Писах на банкерите ни да уважат подписа ти, отново по нареждане на Роб, за да получаваш допълнително по пет хиляди гвинеи всяка година. Трябва да разбереш, че си наследница и аз съм длъжен да те посъветвам да внимаваш, защото много хора ще се опитат да отнемат богатството ти. Ти си млада и имаш бъдеще.
— Не са ми нужни съветите ти, Дърк — каза Сара презрително. — Сама мога да се грижа за това, което е мое. Винаги съм го правила. А що се отнася до младостта ми, видях се как изглеждам в огледалото — стара и грозна. И аз го знам, и ти го знаеш. Аз съм изхабена! А ти си живееш живота и настройваш хората един срещу друг. Радваш се, че Роналда е мъртва — тя вече не ти трябва. Сега хубавичко си разчисти пътя за друга. Но за коя? Шиваун? Мери Синклер? Или може би за дъщерята на някой херцог? Ти винаги си летял нависоко. Но която и да е тя, ще бъде млада и богата, а ти ще изцедиш и нея като всеки друг. Ти смучеш кръвта на другите, без да им даваш нищо в замяна. Проклинам те пред Бога и се моля да съм жива, за да плюя на гроба ти!