Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Какви кожи, капитане?
— Тюлен, самур, норка — само кажете какви и ще ги намеря за не човече време, отколкото ми е необходимо да кажа: „Да се провалиш в Хадес дано от моя кораб“ дори и на вас.
— През октомври ще отплавате на север. Сам. Това „удовлетвори ли ви“? Кожи за Китай, а?
Орлов се загледа в Струан и изведнъж разбра, че няма да замине на север през октомври. Тръпка премина през тялото му. Мразеше безпокойството, което му причиняваше шестото му чувство. Какво ли щеше да му се случи между юни и октомври?
— Сега бих ли могъл да получа кораба си? Да или не, пусто да остане? Октомври е лош месец и е много далече. Може ли да получа кораба си сега — да или не?
— Аха.
Орлов се прехвърли отстрани и стъпи на квартердека.
— Да отидем към фок буксира — извика той, махна към Струан и гръмогласно се засмя. „Чайна клауд“ се отдели от кораба-майка и изкусно се промъкна към пристана за бури, далеч от Хепи вели.
Струан слезе долу в каютата на Мей-мей. Тя спеше дълбоко. Той нареди на А Сам да не я буди — щеше да дойде отново по-късно. Качи се на по-горната палуба, където се намираше личната му каюта, изкъпа се, обръсна се и се преоблече. Лим Дин му донесе яйца, плодове и чай.
Врата, та на каютата се отвори и Кълъм се втурна вътре.
— Къде беше? — започна той припряно. — Има да се правят хиляди неща и търгът за земята е днес следобед. Трябваше да ми се обадиш преди да изчезнеш. Всичко е надолу с главата и…
— Нямаш ли навик да чукаш, преди да влезеш, Кълъм?
— Разбира се, но бързах. Извинявай.
— Седни. Какви хиляди неща? — запита Струан. — Мислех, че можеш да се оправиш с всичко.
— Ти си тай-панът, а не аз — отвърна Кълъм.
— Аха. Ами ако не се бях върнал днес, какво щеше да правиш?
Кълъм се поколеба.
— Щях да отида на търга. Да купя земя.
— Споразумя ли се с Брок за кои парцели няма да наддаваме един срещу друг?
Кълъм се почувства неудобно от погледа на баща си.
— Е, донякъде. Споразумението е условно, докато го одобриш. — Той извади една карта и я разтвори на бюрото. Землището на новия град заобикаляше Глесинг пойнт на две мили западно от Хепи вели. Изравнената площ за застрояване бе ограничена от околните планини и ширината й едва ли беше повече от половин миля. Толкова беше и отдалечеността от брега. Тай Пинг Шан се извисяваше над землището и спираше разрастването на изток.
— Това са всичките парцели. Избрах 8 и 9. Горт каза, че те искат 14 и 21.
— Съгласува ли това с Тайлър?
— Да.
Струан хвърли поглед към картата.
— Защо избра два парцела един до друг?
— Е, тъй като не разбирам нищо от земя, кантори, пристани, попитах Джордж Глесинг. И Варгас. После, отделно, Гордън Чен. И…
— Защо Гордън?
— Не знам. Просто реших, че е добра идея. Струва ми се, че е много умен.
— Продължавай.
— Е, те всички се съгласиха, че 8, 9, 14 и 21 са най-добрите парцели. Гордън предложи два един до друг, в случай че решим да се разширим. Тогава един пристан ще обслужва две представителства. По предложение на Глесинг помолих капитан Орлов тайно да измери дълбочината недалеч от брега. Каза, че дъното е добро, скалисто, но шелфът е плитък. Ще трябва да отвоюваме земя от морето и да направим пристана доста далеч.
— Кои крайни парцели избра?
Кълъм нервно ги посочи.
— Гордън счита, че трябва да наддаваме за този имот. Това е… това е хълм и… е, мисля, че би могъл да се окаже подходящо място за Голямата къща.
Струан се надигна, приближи се до прозорците на кърмата и погледна хълма през бинокъла. Бе на запад от Тай Пинг Шан, от другата страна на землището.
— Ще трябва да прокараме път дотам, нали?
— Варгас каза, че ако закупим крайни парцели 9А и 15Б, ще получим… той го нарича „право на преминаване“ или нещо такова и това ще защищава собствеността ни. По-късно бихме могли да ги застроим и да ги даваме под наем, ако искаме. Или да ги препродадем.
— Разговаря ли с Брок за това?
— Не.
— С Горт?
— Не.
— С Тес?
— Да.
— Защо?
— Няма специална причина. Обичам да разговарям с нея. Говорим си за много неща.
— Опасно е да говориш с нея за такива неща. Може да ти харесва или не, но си я подложил на изпитание.
— Какво?
— Ако Горт или Брок наддават за 9А или 15Б, ще знаеш, че не можеш да й имаш доверие. Без по-малките парцели хълмът е страхотен риск.
— Тя никога няма да каже — каза нападателно Кълъм. — Това си беше тайно, между нас. Може Брокови да са имали същата идея. Ако наддават срещу нас, това още нищо не доказва.