Достатъчно време за любов [bg]

— А кога започна да копираш новопостъпилата информация?

— Скоро след събранието на настоятелството. Очаквах, че ще изберат Сюзън Барстоу, но те предпочетоха Арабела Фут-Хедрик. И аз се разтревожих, защото си спомних за годините, през които следвахме заедно в университета. Реших да си подам оставката. Но тогава започнах работата над вашите мемоари.

— Джъстин, предполагам, че не това е било причината да не напуснеш. Очакваше ли, че Арабела може да назначи някого на твоето място?

— Възможно беше, сър.

— Добре, няма значение. Успя ли да запишеш копираната от теб новопостъпила информация на уелтънови кубове?

— Да. Поне толкова средства успях да намеря.

— И къде са тези кубове? Все още на „Пощенски гълъб“?

Предполагам, че съм изглеждал стреснат.

— Хайде-хайде! — възкликна Старейшината. — Те са били важни за теб. Допускаш ли, че ще повярвам, че си ги оставил на много светлинни години оттук?

— Мистър председателю, естествено, кубовете са в багажа ми, който остана в кабинета на ръководителя на колонията Уедърал.

— Атина Палада!

— На дивана за посетители, мистър председателю. Ръководителят на колонията ми нареди да му напомня да донесе багажа на мистър Фут вкъщи.

— Можем да направим нещо по-добро. Главен архиварю, съобщете на Атина Палада кодовете на чантите си. В кабинета на Айра има оборудване, с помощта на което тя може веднага да копира информацията. И не се безпокойте повече за архивите — те вече са копирани в Атина Палада; всичко до момента, в който предадох председателското чукче на Арабела.

Представям си каква физиономия съм направил. Старейшината се изкикоти и каза:

— Защо ли? Понеже ти не си единственият, който се безпокои за архивите на Семействата. Как? Просто ги откраднахме, синко. Аз контролирах административния компютър и го използвах, за да копираме всичко — генеалогията, историята, протоколите от събранията на Семействата — абсолютно всичко, при това главният ти компютър изобщо не разбра какво правим.

Направо под носа ти, главен архиварю. Но не ти казах нищо заради собствената ти безопасност. Не ми се искаше Арабела да се досети за нещо и да те заразпитва. И без това е пълна с идеи. Единственият ни проблем беше намирането на уелтънови кубове. Но намерихме — сега седиш точно над тях, те са на двайсет метра под задника ти. А когато Атина копира донесените от теб, ще разполагаме с целия архив — такъв, какъвто е бил, когато си напуснал Секундус. Сега по-добре ли се чувстваш?

Въздъхнах.

— Много по-добре, мистър председателю. Вече мога да остана тук с чиста съвест. Даже се чувствам свободен да подам оставка.

— Недей.