Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Вдигна леко глава, усмихна й се и видя как тя спря, хвърли топката на една от прислужничките и й каза нещо, което той не успя да схване. След това тръгна по пътеката сред магнолиите право към неговата стая.
Той я настигна в коридора пред стаята си, обърна я към себе си и я притисна.
— Не тук! — засмя се тя. — Вътре, Ли Юан. Нека първо да влезем вътре.
Едва успя да я изчака. Щом тя се съблече, той нетърпеливо взе да я гали и притисна лице в косата й, която миришеше на джинджифил и канела. Би я обладал на мига, все още напълно облечен, но тя го спря и започна да го съблича — ръцете й леко докосваха болезнено втвърдения му член. На дневна светлина тялото й изглеждаше по-различно — по-твърдо, по-стегнато, по-малко разтапящо се, отколкото му се струваше през нощта, но не по-малко желано. Остави я да го притегли на леглото, после влезе в нея и веднага семето му се изля.
Тя се засмя нежно, без следа от подигравка.
— Май ще трябва да те понауча на това-онова, Ли Юан. На разни начини как да се задържаш.
— Какво искаш да кажеш? — той лежеше върху нея със затворени очи и я остави да гали врата му, раменете му, гърба му.
— Има разни книжки. ЧУН ХУА. И приспособления.
Той потръпна. Лекото докосване на нейните пръсти беше толкова сладко, че му се щеше да замърка като коте.
— ЧУН ХУА? — Не беше чувал за такива неща. — Пролетни картини? Що за пролетни картини?
Тя отново се засмя, след това зашепна в ухото му:
— Картини на мъже и жени, които си правят разни неща. Всякакви неща. Няма да повярваш колко начина съществуват да се прави това, Ли Юан. И не само с двама.
Забеляза интереса му и се засмя.
— О, да, и аз така си мислех. Но няма жив мъж на тази земя, който някога да не е искал да си легне с две момичета едновременно.
Той преглътна.
— Какво искаш да кажеш, Перлено сърце?
Но отговорът дойде почти веднага. Иззад един параван в дъното на стаята се чу звук, който не можеше да бъде сбъркан с никой друг — сподавен смях!
Ли Юан се надигна и погледна натам.
— Кой е там? Настоявам да знам…
Млъкна. Беше Сладка роза, най-младата от неговите прислужнички. Тя излезе иззад паравана, скромно свела очи, ала гола; бузите и шията й бяха леко поруменели.
— Може ли и аз да дойда в леглото, Ли Юан?
Ли Юан потръпна, след това се обърна и погледна онемял Перлено сърце. Тя му се усмихваше широко.
— Ние затова сме тук. Не го ли разбра, Ли Юан? Точно за това време. Когато се пробужда твоята мъжественост.
Перлено сърце се наведе и повика по-малкото момиче, после отново притегли Ли Юан на леглото, а Сладка роза легна от другата му страна. След това, когато и двете по сестрински се засмяха, те започнаха да го галят и целуват — кожата им беше като коприна, дъхът им ухаеше на бадеми — и сетивата му се възпламениха, разцъфнаха и той отново изгоря.
Нан Хо бе застанал пред стаята със сведена глава. Тонът му бе извинителен, ала твърд.
— Съжалявам, лейди Фей, но не можете да влезете вътре.
Тя го погледна смаяно. За втори път вече отказваше да й се подчини.
— Какво искаш да кажеш с това „не може“?! Мисля, че се забравяш, Нан Хо. Щом искам да видя Ли Юан, имам право да го посетя! Искам да го попитам ще дойде ли да пояздим днес следобед, това е всичко. А сега, моля те, пусни ме да мина.
Той разбираше, че е безнадеждно да й се противопоставя повече, и отстъпи встрани с наведена глава.
— Моля ви, лейди Фей…
Но тя веднага отвори вратата към стаите на Ли Юан.
— Ама че опак човек… — тъкмо казваше тя, ала млъкна и подуши въздуха. След това дочу и звуците, които идваха иззад паравана. Необикновени звуци за спалнята на едно дванадесетгодишно момче.
Промъкна се към паравана и притисна ръка към устата си, за да не извика от изненада.
Беше Ли Юан! О, богове! Ли Юан с две от прислужничките си!
За миг тя остана там, омагьосана от гледката на твърдите му, почти съвършени задни части, които се клатеха между бедрата на едната от прислужничките, а другата галеше и двамата. След това видя как той се вцепени и изстена, а краката на момичето се стегнаха около кръста му и го притеглиха към себе си.
Тя потръпна и заотстъпва назад, после вдигна ръка към устата си, за да спре неканения смях. Ли Юан! От всички студени риби в морето на живота, представете си, Ли Юан да мърсува с прислужничките си! Ах, малкият мръсник!
Отвън тя изгледа сурово Нан Хо.
— Не съм влизала тук, Нан Хо. Разбра ли ме?