Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Иди гледай някой шибан филм, ако искаш. Вземи СиВиЕс-а, но помни, че трябва да вземеш този път ключовете на колата с теб. Иди в някой мол и си направи списък с коледни желания за Дядо Коледа, не ми пука. Но няма да се биеш – и преди да продължиш да спориш, това е правило за всички ни. Не си специален. Не си единственият, който няма да е там. Ясно?
Куин замърмори изпод нос, но когато братът протегна ръка, той я удари със своята собствена и кимна. Докато Тор си тръгваше, тичешком слезе по главното стълбище, на Куин му се прииска да се весели – цяла вечер само за него. Йей.
Нещо като да си на среща с депресиран.
По дяволите, може би трябваше да иде в киносалона, да си направи хормонална терапия и да се развесели като гледа „Звукът на музиката“ и си лакира ноктите на краката.
Може би „Стоманени магнолии“… „Като вода за кокос“.
Или беше за шоколад, зачуди се той.
Или пък може би просто можеше да се застреля в главата.
И двете щяха да свършат еднаква работа.
Убежището на семейството на Блей беше извън града, заобиколено от покрити със сняг полета, които нежно се разпростираха на вълни до границите с горите.
Построено от речни камъни с млечен цвят, имението не беше огромно, а по-скоро уютно, с ниски тавани, много камини, които винаги бяха запалени в студеното време и с кухня, която беше произведение на изкуството и която бе единственото модерно нещо в имота.
В която майка му готвеше наистина божествено.
Докато той и баща му излизаха от кабинета, майка му погледна иззад печката с осем отделения. Очите й бяха широко отворени и разтревожени, докато рендосваше кашкавал в медна купичка.
Тъй като не искаше да прави от мухата слон, въпреки че си беше от слона – слон, в стаята с наредени книги, Блей й направи знак с вдигнати нагоре палци и седна до грубата дъбова маса в нишата.
Майка му постави ръка на устата си и затвори очи, все още рендосвайки кашкавала, дори когато емоциите й преливаха.
- Ей, ей, - каза баща му, докато се приближаваше до своята шелан. – Шшшш…
Обърна я към себе си, обви ръце около нея и я прегърна. Дори докато продължаваше с рендосването.
- Всичко е наред, - той я целуна по главата. – Ей, всичко е наред.
Погледът на баща му се зарея към него и на Блей му се наложи да примигне няколко пъти, когато очите им се срещнаха. И после се наложи да покрие насълзените си очи.
- Хора! В името на Скрайб Върджин!, - старият мъж подсмъркна. – Красивият ми здрав, умен, безценен син е гей – това не е повод за траур!
Някой започна да се смее. Блей се присъедини.
- Никой не е умрял, - баща му вдигна брадичката на майка му и се усмихна насреща й. – Нали?
- Просто много се радвам, че се разбра и всички сме заедно, - каза майка му.
Мъжът леко се отдръпна, сякаш някакъв друг изход би бил необясним за него.
- Семейството ни е силно – не знаеш ли това, любов моя? Но да сме точни, това не е предизвикателство. Не е трагедия.
Боже, родителите му бяха най-добрите.
- Ела тук, - махна му баща му. – Блей, ела тук.
Блей стана и отиде при тях. Докато родителите му обвиваха ръце около него, той си пое дълбоко въздух и стана детето, което бе някога преди цял един живот: афтършейвът на баща му миришеше по същия начин, шампоанът на майка му все още му напомняше лятна нощ, а миризмата на лазанята във фурната дразнеше гладния му стомах.
Точно както е било винаги.
Времето наистина беше относително, помисли си той. Въпреки че беше по-висок и по-едър, и толкова много неща се бяха случили, този съюз – тези двама души – бяха неговата основа, неговият опорен камък, никога идеален, но никога разпадащ се стандарт. Докато стоеше насред познатите обични ръце, можеше да издиша всяко късче напрежение, което бе чувствал по-рано.
Беше трудно да каже на баща си, да намери думите, да пречупи „безопасността“, която се появяваше от това да не рискува да чуе мнението на мъжа, който го бе отгледал и обичал, както никой друг. Ако не го беше подкрепил, ако бе избрал ценностната система на глимерата пред истинската същност на сина си? Блей щеше да види някого, когото обичаше, в напълно различна светлина.
Но това не стана. И сега? Чувстваше се сякаш е скочил от покрива на сграда… и се е приземил върху батут, безопасно и тихо. Най-голямото изпитание за семейството му не само че беше преминато, но и над него бе напълно триумфирано.